Архаичен период на Египет

Архаичният период започва със създаването на Първата династия и приключва с края на Втората династия. Този период обхваща годините от около 3000 до 2625 година пр.н.е. Нарича се още тинитски, от град Тис (или Тинис) в Горен Египет, на десния бряг на река Нил, срещу Абидос, който представлявал неговия некропол. От този град произлизат корените на фараонските семейства от тези династии.

Двете династии, които царуват в този период подготвят победоносното възшествие на Старото царство. Изглежда че в действителност тези фараони са произхождали от Хиераконполис, и че те пренесли столицата си в не така отдалечена от центъра област след обединението на долината на река Нил. Именно в некропола на Абидос са открити гробниците на тези първи фараони, на придворните и семействата им. Въпреки това изглежда, че за местопребиваване на Първата династия е била избрана областта на Мемфис. Предполага се, че бялата стена, от която ще се появи Мемфис, датира от времето на Менес и първите трима фараони от Втората династия, накарали да ги погребат в Саккара, вероятно близо до средището им, и където е било открито също и погребение, може би това на Аха. Обикновено учените смятат, че този период се простира от 3100 до 2686 г. пр.н.е.

Първа династия

Първа фараонска династия (от около 3100 до 2800 година пр.н.е.)

Първият познат фараон е Аха, който вероятно издига Тис (Тинис) до ранга на столица на обединен Египет. Негов наследник е Джер, на когото традицията приписва трудове по анатомия. „Фараонът-змия“ — Уаджи, го наследява и има доказателства, че именно от негово време египтяните започват да разработват мините в арабската пустиня. При царуването на Удиму царската титулатура се увеличава с една титла и за първи път се провежда празникът на Сед. Гробницата на везира му Хемака, открита в Саккара и отчасти неограбена, е изключително богата. Синът му Аджиб го наследил и неизвестно защо, вероятно защото бил узурпатор, Семелхет, който царува след него, заличава името му. Ка, с когото тази династия завършва, го оскърбил по същия начин и изглежда с този факт възстановил законността.

Втора династия

Втора фараонска династия (от около 2800 до 2675 година пр.н.е.)

Тримата първи фараони от Втората династия са познати от гробниците си в Саккара, а двамата им наследници — от царските списъци и няколкото съда, носещи техните имена. Те са: Хотепсехемуи, Ранеб (или Небра), Нетериму, Перибсен, Хасехем и Хасехемуи. При царуването на Нетериму за пръв път е споменато надбягването на Апис и било наредено да се прави преброяване на населението на всеки две години. Перибсен, който ги наследява, е интересен с извършената от него религиозна революция — името на Хор е заменено с името на Сет — животното на Сет идва да смени ястреба върху серех (виж Картуш) — и фараонът се нарича „син на Сет“. Вторият му наследник — Хасехемуи, чието име означава „двамата могъщи се появяват“, се връща към ортодоксалното схващане и помирява двата култа. Той е баща на Джосер (Зосер), който слага началото на III династия в Египет.

Още от тази епоха се вижда представата за обществените структури в Старото царство. Фараонът, въплъщение на Хор, притежава божествен характер, има двор (виж царски двор) и управлява с помощта на многобройни сановници. Двойното управление на Долен и Горен Египет, което просъществувало в Старото царство, е още по-добре изразено, сам фараонът може лично да ръководи управата на администрацията без помощта на везира. Номарсите се появяват в качеството си на „онези, които копаят каналите“ (аджмер), а съветите на старейшините просъществуват като джеджет (виж Държавни служители). В архитектурата се използват тухли, а гробниците все още са само примитивни мастаби. На някои стели се откриват шедьоври на барелефа и именно от II династия датират най-старите царски статуи. По-низшите изкуства разкриват майсторството на занаятчиите, а каменните съдове достигат висока степен на усъвършенстване. Междувременно йероглифното писмо се оформя окончателно и стига до крайната си форма в този период — богат на новости и пълен с обещания, които Старото царство бляскаво ще удържи и който ще доведе до завършек всичко, покълнало през тинитската епоха.