Владетели в Древен Египет

АНТЕФ. След рухването на Старото царство властта в таванския ном е взета от един енергичен род, чиито глави носели името Антеф. Може би в определен момент те са били васали на мимолетно съществувалото царство Коптос, във всеки случай, към 2200 г. пр. Хр., когато Хети I основава IX хераклеополска династия, някой си Антеф обединява около Тива номите от Горен Египет.

Три десетилетия по-късно владетел, наречен отново Антеф, се обявява за фараон под хорическото име Сехертауи (Антеф I) и полага началото на XI тиванска династия. Влизайки във военен конфликт със Северното хераклеополско царство (Х династия), Антеф завладява Абидос и тинитския ном. Но едва неговият наследник, Уаханх Антеф II, повежда война срещу съседните номарси (в Аснут. XIII ном и в Хермополис, XV ном), които се съпротивлявали дълго преди да паднат, както и срещу хераклеополските фараони Хети II и Мериркара. Антеф III не успява да обедини Египет, славата за това се пада на неговия на-следник Ментухотеп I. Гробниците на представителите на рода Антеф я на неговите придворни са открити срещу Карнак, в хълма Драх Абул Нага.

МЕНТУХОТЕП. Личностите и последователността, в която се редуват владетелите от династията Ментухотеп, изправят египто-лозите пред някои проблеми, които, изглежда, вече са разрешени. Ономастиката изброява имената на петима Ментухотеп, поради което се е смятало, че са съществували петима фараони с това име. От тях са установени само четирима, а и последователността на последните двама все още е неизяснена. Първият от тази династия, Хор Тепиа ("Пра-отецът"), е основателят на XI династия. Той бил наследникът на номарха на Тива, някой си Антеф (или Ини-отеф). Неговото име откриваме в списъка от Карнак и върху една статуя на най-малкия му син Антеф П. Наследил го Антеф I, който също е считан за основател на династията, доколкото именно той е обединил различни номи около своята столица Тнва.

Небхепетра Ментухотеп II бил най-великият от династията Мен-тухотеп. След възкачването си на трона през 2060 г. пр. Хр. царувал половия век. Той унищожил окончателно херакдеополското царство (вж. Преходни периоди), като по този начин възстановил цялос-тта на Египет - следователно с основание може да се смята, че с неговото владичество се поставя началото на Средното царство. Извън страната той предприел походи в Нубия срещу либийците и срещу бедуините от Синайския полуостров, за да умиротвори пограничните области на царството. През последните дванадесет години от неговото владичество нубийските походи са продължени с експедиции, водени от неговите на-местници Ахтой и Мери-Тети. Последният победял уауатите, които имали своя флота по Нил. Въпреки това експедициите не стигали по-далече от втория водопад. Във вътрешно държавте дела Ментухотеп се заел да завърши обединенито, като укрепил властта си чрез нейното централизиране и чрез отмяната на наследственото предаване на длъжността на номарха. Пътът на уади (долина - араб.) Хамамат, който водел до отправните пристанища за страната Пунт. бил отново отворен за различни военни експедиции. Ментухотеп изградил многобройни светилища в Горен Египет и заповядал да му построят погребален храм в Деир-ел-Бахари.

Сеанхтуйеф Ментухотеп III бил вече в напреднала възраст, когато наследил баща си. Той заварил едно умиротворено царство и ца-рувал в мир дванайсетина години. Велик съзидател, той се посветил на изграждането или преустройството на много храмове, както свидетелстват релефните посвещения в Горен Египет, между Аби-дос и Елефаитииа. По време на неговото царуване губернаторът Хену повел поход в уади Хамамат, за да подготви плаване към Пунт, и несъмнено именно в тази епоха било построено пристанището Сау, откъдето по време на XII династия тръгвали експедициите към Пунт. В папируса от Торино този фараон се споменава като последния от XI династия. Най-малко седемгодишен период дели неговата смърт от началото на XII династия. В този промеждутък от време властта се поема от Хор Небтаун, Ментухотеп IV Смяташе се, че той е бил узурпатор поради факта, че неговото име не фигурира в царския папирус от Торино. Съвременното схващане е, че той по-вероятно е бил син на Ментухотеп Ш, а майка му Има, самата тя известна дама, била от царския харем.

Свидетелство за провеждането на походи през първите две години от неговото владичество в аметистовите мини на уади (долина-араб.) Ел-Хюдн, на югоизток от Асуан, и в каменните кариери на уади Хамамат, са намерените надписи недалеч от тези области. Експедицията в уади Хамамат била предвожданаот Аменемес. везир и управител иа Горен Египет. Изглежда, че именно тази могъща личност накрая е узурпирала трона и е основала XII династия.