Жреци в Древен Египет

Съсловието на египетските свещенослужители съдържа голямо разнообразие от членове, на които може да се даде наименованието "жреци".

Да споменем преди всичко жреците на мъртвите — погребалните жреци (виж Погребални приношения) и жреците, ръководещи мумифицирането, които можем да видим и по време на погребението.

Духовенството, т.е. свещенослужителите в божествените храмове, е съставяно от "пророци", образуващи висшето духовенство, жреци от нисшето духовенство, почасови служители (светски лица) и женски персонал. Гърците дали наименованието "пророци" (тълкуватели на знаменията на божеството) на жреците, наричани от египтяните иту нетер — "божествени отци" или хему нетер — "божествени служители". Те образували йерархия, начело на която стоял великият жрец или "първи пророк". Въпреки това жреците на някои божества били ръководени от един първожрец, носещ идваща от най-далечни времена титла като например "великият ясновидец" (Ур Мау) на Ра бил главата на жреците на Ра в Хелиополис, това била и титлата на главата на жреците на Атон; първият пророк в храма на Птах в Мемфис бил "великият повелител на изкуството" (Ур Херп хемат). Като представител на фараона в храма, първожрецът се определя от знамението на бога, но в действителност по волята на фараона. Това може да бъде жрец от служителите на бога или от служителите на друго божество, но можел и да бъде избран между висшите сановници на двора или между военачалниците. Той трябва да отслужва култа от името на фараона и от него зависело управлението на имотите на храма. Когато отсъствал, той прехвърлял религиозните си задължения върху втория пророк, който имал и административни функции като например да събира налозите от чуждите земи, които фараонът отпускал на храма или пък да ръководи посветените на боговете поля и работилници. Този втори пророк бил подпомаган от третия и четвъртия пророци и от обикновените пророци.

При нисшето съсловие могат да се различат разнообразни функции. "Чистите" (уебу, ед.ч. уеб) били натоварени с оръдията на култа и свещените предмети, именно те поддържат чрез поръсване (пречистване) чист храма, както и култовите предмети и гримират и украсяват статуята на божеството, а по време на шествие те носят статуята на бога и свещената му ладия. Начело на тях стои главният жрец уебу и един велик жрец (уеб), който при култа на Амон отговарял за ежедневното отслужване на свещения култ. В някои жречески общности, като тази на Озирис в Абидос, нямало пророци и те били ръководени от един велик уеб. Уебу имали понякога и граждански задължения. "Жреците-четци" (Кериу-хебет) трябвало да уреждат церемониите според ритуала и да четат на глас свещените химни по време на служба — най-вече на тях египтяните приписват магически способности заради познаването на заклинанията, съдържащи се в ритуала. Ръководени били от един главен жрец хери-теп. А "времезнайците" трябвало да определят часа на всяка церемония чрез наблюдение на дневния ход на слънцето и звездите (виж Часове). "Създателите на хороскопи" трябвало да определят благоприятните и неблагоприятни дни в годината (виж Астрология). И накрая, последната прослойка от жреците са имиусета, за които не се знае почти нищо, но изглежда, че това са хора, на които са били поверявани всички ръчни работи във вътрешността на храма, общи работници.

Всички членове на нисшето жреческо съсловие, както и обикновените пророци, са разделени на четири прослойки, които се редуват по за един месец при изпълнение на религиозните си задължения, а през останалото време живеят вкъщи като обикновените миряни, от които по нищо не се различавали. Все пак не бива да ги бъркаме с истинските светски лица, наречени "почасови" (унут), най-вероятно, защото първоначално те служели в храма само в определен час. Това са вярващи, които живеят навън и идват в храмовете единствено, за да опемат службата си. По време на Старото царство те имат определящо място, тъй като жреческото съсловие все още е нямало строга структура и правила, които придобива по-късно. При Средното царство "почасовите жреци" едва се загатват, а по време на Новото царство вече съвсем не се говори за тях. Първоначално важните им задачи изглежда впоследствие остават просто дребни материални задължения.

Измежду жреците от нисшето съсловие трябва да бъдат споменати свирачите и танцьорите, които обикновено били слепи, което е обяснимо в едно общество, където всеки си има функции и слепият трудно може да намери друго средство за препитание освен музиката.

На теория жените-служителки в храмовете се ръководят от царицата, която се възприема като съпруга на династическия бог, т.е. на Амон по време на тиванските династии. В Късната епоха божествената поклонничка на Амон ще замести царицата и общо взето ще царува над тиванските жреци. Уебуит, прикрепените към храма жени, образуват една истинска женска жреческа общност. Разделени на прослойки като жреците, те служат по един месец като се редуват и присъстват на публичните шествия и церемонии. Редом с тежи жрици, наричани от гърците палакиди, към храмовете имало прикрепени и свирачки, певици и танцьорки, но те били мирянки, които просто помагали по време на церемония.

При Старото царство жреците не се различават от обикновените хора по облеклото си. В следващите епохи те продължават да носят препаска и да подчертават стремежа си към старото, като отказват да възприемат дошлите на мода опсредством съвременния вкус роби, най-малкото не и по време на свещената си служба; те обаче намятат леопардова кожа като знак за достойнство.

Любопитно

  • Всички жреци трябвало да си бръснат главите. Те обаче носели перуки, когато не свещенодействали;
  • Всички жреци трябвало да бъдат обрязани;
  • Всички жреци трябвало да се пречистват и да спазват различни хранителни и ритуални предписания.