Традицията на култ към свещенни животни, които често са се явявали тотеми на племето, идва от най-древни времена, още когато хората не са били измислили такива сложни обяснения за устройството на света, като тези, свързани с божества и духове. Връзката с животинския свят се оказва толкова тясна, че не умира никога, а само преминава в ново качество. Например много божества имат свои двойници-животни, в които те са могли да се превъплъщават, при което се явявали и техни символи.

Монотеизмът на древната египетска религия, от гледна точка на съвремения човек, притежава всички черти на фетишизма. Но трябва добре да си даваме сметка, че безбройните изображения на боговете в египетския пантеон са само проявление на различните ипостаси на единния Бог и на неговата вечна божествена същност. В този смисъл е възможно да се разбере смисъла на култа, отдаван в различните региони на Египет към слънцето, земята, небето и някои животни, обитаващи тези земи.

В Древния Египет, макар че първоначално всички божества се представяли в облика на животни, а в последствие повечето богове се изобразяват в зооморфни образи – или напълно, или понякога частично – самите животни никога не се отъждествявали с боговете и не се почитали като божества, с изключение на тези случаи, когато строго определено животно се считало за "въплъщение на душата" на някой бог, като например черния бик Мневис. Доста в по-късни епохи египетските богове започват да приемат човешки образи.

Най-разпространени в Древен Египет са култовете към бика, ибиса, сокола, ястреба, котката, павиана, крокодила и бръмбара скарабей. Култовете към останалите животни имали локален характер. Често се случвало животно, считано за свещенно в един ном, да не се приема за такова в друг ном, където можело спокойно да бъде убито. Това нерядко довеждало до вражда между жителите на различните области. Ловът на ибиси, орли и соколи бил забранен винаги и навсякъде, докато на лъвовете например – само в дните на празника на богинята Бастет. В някои области убивали крокодили, когято те се размножавали неимоверно много и започвали да се превръщат в опасност за хората и животните.

Умрялото свещенно животно, ако смъртта му настъпвала в ном, явяващ се център на неговия култ, било балсамирвано, поставяно в саркофаг и предавано за погребение, което традиционно се извършвало в храма. Мъртвите котки били погребвани в специална свещенна гробница в Бубастис. Ибисите били изпращани за вечен покой в Хермопол. А биковете погребвали на това място, където намирали смъртта си, на западния бряг на Нил, докато мъртвите крави направо били изхвърляни в реката. Сред археологическите находки се срещат саркофази и на бръмбари, мангусти, змии и риби.

Във връзка с почитането на животните в Древен Египет съществуват редица обичаи. За да се грижат за животните от всяка порода, са назначавани специални служители – мъже и жени, като тези длъжности са се предавали по наследство от баща на син. Всеки жител на египетските градове със специален ритуал изказвал своето багоговение пред свещенното животно. След молитвата към бога, комуто е посветено дадено животно, египтянинът подстригвал децата си – цялата глава, половината или само една трета от косата и измервал отрязаните коси със сребро. Колкото тежали косите в сребро, толкова нарязана риба се добавяла в храната на животните.

По време на пожар египтяните не са се грижили да потушат огъня, а да спасяват свещенните си котки. Скръбта им по умрелите животни била неутешима. Ако в някой дом оплаквали котка, всички негови обитатели обръсвали веждите си. Ако се жалило куче, всички остригвали косите си и бръснели космите по цялото си тяло.

Свещенните бикове и крави

Култът към бика в Древния Египет бил свързан преди всичко с това, че този вид животно се използвало в селсскостопанската дейност. Тъй като с него се орала земята, бикът се считал за олицетворение на плодородието и респективно почитането на тези богове на плодородието, които имали господстващо значение в дадена област, се сливало с култът към бика. Кравата също била почитана като даваща храна. Нейният култ, освен това, бил свързан с култа към Изида и Хатхор и с представата за небеко като за Небесна крава.

Най-почитаният бик бил Апис (на египетски – Хапи) – душата Ка на мемфиския Птах, олицетворение на плодородието и душата Хапи-Нил и Ба Озирис като бог на възраждащата се природа. Приемало се, че Апис опложда Небесната крава и тя ражда от него златно теленце – слънчевия диск. След смъртта си, душата на Апис се съединява с Ба Озирис.

Интересен е примерът с пищният култ към Апис в Мемфис. За да бъде признат там един бик за свещен, той трябва да притежава определени характеристики, известни единствено на жреците. След смъртта на Апис, жреците, след дълъг пост, започвали търсенето на новия Апис, който трябвало да има на челото си бял триъгълник, на шията си – петно, наподобяващо орел, отстрани – петно във формата на нарастваща луна, а под езика – изображение на бръмбар. Той трябвало да бъде роден от крава, която след отелването си не можела да има друго теленце. Като цяла свещенният Апис трябвало да удовлетворява общо 29 признака. Неговото търсене продължавало 60 дена. В Мемфис Апис живял в открит обор пред храма на Птах, където приемал дарове от покланящите му се египтяни и правел предсказания. До времената на управление на ХІХ династия всеки бик имал своя собствена гробница. След това Рамзес ІІ заповадва биковете да бъдат погребвани в общ некропол – Серапеум. Произходът на това название идва от това, че умрелият Апис получавал името Осор-Апис, откъдето произлиза гръцкото име Серапис. Френският археолог Огюст Мариет, следвайки точните указания в текста на Страбон, открива през 1851 г. в Сакара легендарния Серапеум – широка дълга подземна галерия с погребални камери. В нея мумиите на свещенните бикове са поместени в монолитни саркофази от розов гранит, варовик и базалт,  достигащи 4 м. височина и тежащи до 70 тона.
Широко било разпространено и почитането на слънчевия бик Мневис (на египетски Немур). Мневис се считал за душата Ка на хелиополския Ра и за "живо въплъшение" на бога Слънце.

Бикът Бухис или Бакис (на египетски Бха) се считал за душа на Монт в Хермонт и също се свързвал с култа към Озирис. Бухис бил черен, макар да се предполагало, че цветът на кожата му се променяла всеки час, в зависимост от фазата на ежедневния път на Слънцето. Той е изобразявал със слънчев диск между роговете.

Обожествявани били също белия бик Мина, бика Маат и Бика на Небето, който се явявал едновременно син и съпруг на Небесната крава Нут.

Свещенните птици

Митичните свещенни птици Вену и Великия Хохотун се считали за богове. Великият Хохотун представлявал божество в образа на бяла гъска и фигурира в един от вариантите на хермополската митология, символизирайки раждането на Слънцето.

От реално съществуващите птици най-почитани били ибиса, сокола и ястреба. Смъртно наказание се налагали дори и са неумишленото убийство на тези птици.

Култът към ибиса – свещенната птица на Тот, бил разпространен повсеместно.  Значителна роля за почитането на тази птица несъмнено е изиграло това, че тя се храни преди всичко със змии и скорпиони. Като свещенно животно ибисът олицетворява мъдростта, спокойствието и грациозността.

И тук, ибисите трябвало да имат съответните данни, за да бъдат свещенни. Те трябвало да имат гола, матовочерна глава и шия, синкавосиви лапи, великолепно бяло оперение с отделни синьочерни пера по крилете. След смъртта си свещенният ибис бил мумифицирван и поставян в глинен съд.

От древни времена в Египет се покланяли на сокола. Това било свързано с представата за слънчевия диск като за дясното око на бог Хор, който бил приеман като прелитащ през пространството сокол. По-късно соколът започва да се асоциира с "душата" Ба, изобразявана във вид на сокол с човешка глава. Той се приема и за свещенната птица Ра, и за Хор – сина на Изида. С течение на времето този култ се пълни с нова символика, но в течение на цялата история на египетската религия, тази птица се счита за покровител и защитник на фараоните.

В Древен Египет е разпространено и почитането на ястреба като птица, символизираща небето. Той е посветен на богините Мут и Нехбет.
Във връзка с мита за Изида, която в облика на лястовица лети около колоните с трупа на Озирис, се среща и култ към лястовицата. Още повече с долитането на лястовиците се свързват и разливите на Нил.

Установени са също култове към гъските, почитани като свещенни птици на Амон, Амон-Ра и Хеба и олицетворяващи Великия Хохотун. Много рядко се среща и култ към чаплата, в чийто вид се изобразявал Вену.

Свещенните крокодили и овни

Крокодилите били почитани на много места, но особена значимост култът към тях достига в Тива и Ел Фаюм – оазис в либийската пустиня, където при фараоните от ХІІ династия е създадена грандиозна система от напоителни съоръжения, следствие на което се образува голямо водохранилище и се развъждат множество крокодили.

Крокодилите олицетворявали бога на нилските води Собек. На тях им била приписвана способността на предизвикват разливите на реките, донасящи на полетата плодородна почва. Подобно на това, как по особени признаци се избирал бика Апис, в главния култов център на крокодилите и Собек – град Шедит (на гръцки Крокодилопол) търсили крокодил, подходящ за това да стане въплъщение на душата Ба на Собек. В ушите на този крокодил нанизвали обеци от стъкло, инкрустирано със злато, а на предните лапи надявали пръстен. Хранили го с специално предназначена свещенна храна и през целия му живот се отнасяли с него особено грижливо, с почит и благоговение. След смъртта му го балсамирали и погребвали в свещенни покои.

В някои области на Древен Египет обаче крокодилите не били почитани като свещенни животни, както твърди Херодот. С тях дори се отнасяли като с врагове. Жителите на Елефантина например дори ги използвали за храна.

Овните били почитани повсеместно. Също като биковете, те олицетворявали силите на плодородието и в представите на египтяните се свързвали с душата Ба, доколкото думите "Ба" и "овен" звучали еднакво. В Есна и Елефантина овните се считали за въплъщение на Ба на Хнум, в Хераклопол – на Херишеф, а в Тива – на Амон-Ра, като овена на Амон се различавал от останалите свещенни овни по кривите си подгънати рогове.

Свещенните котки, павиани, кучета и вълци

Свещенното животно на богинята Бастет – котката – се почитала повсеместно, но култът към нея процъфтява особено в Долен Египет. Този култ достига своя разцвет по време на ХІІ и ХІІІ династия на египетските фараони (около 1800 г. пр. Хр.). Храът на богинята Бастет в източната част на делтата на Нил става място на поклонничество. Египтяни от всички краища на царството принасяли в дар на богинята символи на предаността си във формата на марки котешки фигурки от керамика и бронз. Главен център за египтяните става огромният некропол в близост до храма на Бастет в Бубастис (днешен Зигазиг). Великите историци от античността Херодот и Диодор пишат в своите трудове, че ежегодно, седем пъти в годината, стохиляди жреци са се събирали на гоям помен в чест на божествената котка. Херодот, който през 450 г. пр. Хр. посещава този град, разказва за великолепния храм, дълъг 300 метра, в който живеели хиляди котки, за които се грижел специален, уважаван от всички жрец.

Култът към това свещенно животно се свързва с това, че котките изтребват гризачите, които са врагове на реколтата. В епохата на Древното царство котката се асоциирала с бога-змиеборец. Известен е, макар и лошо съхранен до днес, мит за котката като дъщеря на Слънцето и неговото Око. Заради него на гърдите на статуите на свещенните котки често е изобразявано Окото Уаджет.

Котката толкова силно е считана за свещенно животно, че дори случайното й убийство водело до смъртно наказание. Умрелите котки били балсамирвани и погребвани в обособено светилище при храма на богинята Бастет в Бубастис. Те били полагани в богато украсени саркофази, заесно с играчки и храна, като мумифицирани мишки например, за дългото си пътешествие в задгробния свят. Огромно количество от близо 180 хиляди балсамирани котки е намерено и недалеч от Бени-Хасан.

 Изследването на мумиите от котешките гробници в Бубастис, Сиут и Бени-Хасан показват, че котките от Средното царство са били подлагани на специална селекция. Техните скелети, зъби и пигментация на опашката вече съществено се различават от тези на първородната степна котка.
Любопитно е да се отбележи, че първите йероглифи, които са използвани за обозначаване на думата "котка", се отнасят към V и VІ династии (около 2300 г. пр. Хр.). Днес те са разшифровани като "миу", подобно на звукоподражателната дума "мяу", която по-късно преминава във всички езици.

Павианът-кучеглавец се считал за свещенно животно на Тот. Култът към него също се свързвал със слънчевия култ – тъй като при изгрева на Слънцето планинските павиани надават радостни викове, както и с почитането на Луната и със заупокойния култ. Във връзка с последното, павианът се споменава като един от стражите на входа в Дуат. Свещенните павиани живеели във волиери с финикови палми при храмовете, а специално дресирани павиани взимали участие в религиозните мистерии.

Чакалите се асоциирали със запада, пустинята и Бог Анубис. Култовият център на кучетата и чакалите бил Кинополския ном. 
Почитането на вълците се свързвало с култа към Упуаут.

Свещенните хипопотами, лъвове и свини

Издигането на хипопотама в култ е свързано с бог Таурт,  изобразяван като бременна самка на това животно. Въпреки това, независимо от популярността на Таурт, култът към хипопотама не получава особено голямо разпространение. Хипопотамите се почитали само в Папремитски окръг и на още няколко места. Някога те се считали за свещенни животни на Озирис. В същото време, наравно с крокодилите, хипопотамите се асоиирали със силите на злото и със Сет, като олицетворявали враговете на Ра.

Лъвовете символизирали могъществото на богинята-лъвица Сохмет и мощта на фараона. Техният култ има локален характер, като култовият им център се явява Леонтопол.

Свинята в Древен Египет се приема за нечисто животно. Тя се асоциира със Сет, но в същото време от древни времена се отъждествява с небето, а във вид на свиня с прасенца-звезди на корема понякога се изобразява и Нут.

Свещенните мангуста, таралеж и жаба

Мангустата е зверче, притежаващо естествен имунитет срещу змийската отрова. То е известно и като изтребващо гризачите. В тази връзка мангустата в Древен Египет е почитана като змиеборец. В един от митовете Ра побеждава Апопа в образа на мангуста. Това животно лесно се опитомява и често е било държано в домовете за защите от змии и гризачи. За свещенно животно мангустата започва да се приема от периода на управление на ХХІІ династия, макар че се споменава в религиозни текстове доста по-рано. Мангустите се посвещавали на Слънцето, Ра и Уаджет.

Таралежът също бил почитан като змиеборец и се асоциирал с Ра. Култът към него бил разпространен повсеместно. Често във вид на това животно били изработвани съдове за жертвено принасяне на вино на боговете.

Жабата била почитана заради своята плодовитост, което се свързвало с плодородието. На нея също приписвали власт над разливите на реките, от което зависел урожая. Освен това, в Древен Египет съществувало поверие, според което жабата притежавала способността за самозараждане и затова се свързвала  със задгробния култ и възкръсването сред смъртта. Понякота жабата била рисувана под Ладията на Ра. Тя се считала за свещенно животно на богинята Хекет. Култовите центрове на жабата са Харвер и Абидос.

Свещенните насекоми, риби, змии

За свещен се считал бръмбара-скарабей (на египетски "хепри"). Този бръмбар изработва малко топче от екстрементите на млекопитаещите, в което снася яйцата си. Когато от яйцата се излюпят личинки, те се хранят от това топче, което египтяните са възприемали като космически символ – скарабей, търкалящ пред себе си слънцето по време на дневния цикъл на неговото раждане и смъртта на небесния свод. Първоначално в космологичните концепции на хелиополските жреци Хепри се е възприемал и като залязващото, и като изгряващото слънце, а чак по-късно се отъждествява само с изгряващото светило. Той всяко утро излизал от червата на богинята Нут. На много места скарабеят  е изобразяван именно как търкаля слънчевия диск по небето.

Черният скарабей, придвижващ се из праха по земята, е можел да се въздигне в небето благодарение на своите прозрачни крила, явявайки се по този начин сам по себе си, подобно на способността за самозараждане на жабата, като още един вид преобразяване и възкресение. По странно съвпадение, думата "хепри" е много близка до думата "хепер", която означава "превръщам се, преобразявам се". Във възприятията на египтяните Хепри е въплъщение на това свещенно свойство – постоянно да приема различни форми. За човек, попаднал след смъртта си в света на боговете, многообразието на възможните превъплъщения, позволяващи на душата да променя своите външни проявления, описани в "Книгата на мъртвите", бил основен момент. Поради това скарабеят става жив образ на вярата на египтяните във вечния живот на душата след смъртта.

Изображенията на този бръмбар служили за амулети, защитаващи от силата на злото, от отровни охапвания и помагащи да се възкръсне след смъртта. Амулети във формата на скарабей се срещат при първите две династии, в края на ІV – началото на ІІІ хилядолетие пр. Хр. На някои от тях са нанесени надписи, изразяващи зависимостта на човека от спасителната сила на божествата. Ня тах може да се прочете например: "Амон-Ра вдъхва живот в този, който го обича" или "Няма друго убежище за сърцето, освен Амон-Ра". Но най-важен бил амулетът "скарабей на сърцето". Той трябвало да бъде направен от полускъпоценен камък със зелен цвят, като на корема на бръмбара се изписвал надписа "КМ" - напътствие, давано на сърцето на умрелия, за да му помогне да премине през сложното изпитание – измерване на сърцето от Анубис – позволяващо му да достигне безсмъртие.

От насекомите се почитала също отровната многоножка Сепа – свещенното насекомо на Атум.

Култът към рибите възниква още в Додинастичната епоха. Свещенни в Древния Египет били рибите оксиринх и лепидот. Лепидота е
Культ рыб возник ещё в Додинастическую эпоху. Священными в Египте были. Лепидотът – люспеста, отдавна измрял вид риба, се считал за свещенно жимотно на Мехит и бил посветен на бог Хапи. Култов център на лепидота бил град Тис (на гръцки Лепидотопол), намиращ се в VІІІ горноегипетски ном.

За погребенията на свещенните змии Херодот пише, че те се погребвали в храма в Карнак. Според елинския историк, змиите се посвещавали на Амон-Ра. Възможно е това да е свързано с вярването, че змиите не само вредни същества, вечно воюващи с бога Ра, но понякога и негови помощници, като например гигантската змия Мехен – защитник на нощната ладия на този бог.

Неотдавна в Абидос бе открито голямо магарешко погребение, което дава основание на египтолога Матю Адамс от Института по изящни изкуства при Нюйоркския университет да твърди, че древните египтяни са боготворили и магаретата. Високият статус на магаретата се потвърждава от тяхното погребение в границите на церемониялния некропол, където по правило са се погребвали мумифицирани птици, крокодили, котки и други животни, свързани с култа към египетските божества или почитането на фараоните. Още повече, според някои египтолози, всички животни, които обитавали Древен Египет – както домашни, така и диви, се смитали за свещенни.

Трябва да се отбележи, че в някои области на съвременен Египет и до днес се почитат свещенни животни. Но в различните райони това са различни представители на фауната. Един от най-популярните култове, както и преди, остават култовете към котките, бика и ибиса.