Додинастичен период на Египет

Египетският додинастичен период е все още малко познат период, който предшества обединението на страната и централизацията на властта в ръцете на фараонските династии.

В археологически план додинастическият период обхваща целия енеолитен и халколитен период, т.е. епохата, през която редом с продължаването на неолитната традиция за обработка на камъка, се появяват и металите под формата на мед. Този период продължава около 2000 години, от около 5000 до 3000 година пр.н.е. и се разделя на три епохи:

• Бадарийски период (от 5000 до 4000 година пр.н.е.)
• Амратски период (от 4000 до 3500 година пр.н.е.)
• Герзейски период (от 3500 до 3000 година пр.н.е.)

По този начин Додинастическият период би могъл да запoчне с бадарийския период, но обикновено се предпочита като негово начало да се приема амратския, което означава, че той е синоним на нагадския. И така старият додинастически период отговаря на амаратския, средния додинастически — на по-голямата част от герзейския, а новият додинастически — на периода, предхождащ възшествието на Първата фараонска династия (за този последен, съвременен на фараона-скорпион период, се използват и наименованията Протодинастически или Дотинитски период). Все пак всички тези наименования остават донякъде произволни и се различават при различните автори. След запознаване с материалните култури, намерени от археолозите и разкриващи една от страните на този период, можем само да се питаме кои биха могли да бъдат историческите събития, очертали тази смътна епоха; събития, придобили още по-голямо значение поради това, че са подготвили възшествието на исторически Египет — именно в додинастическия период се коренят основите на политическите, религиозните, икономическите и материални факти от времето на Египет на първите династии. Като се опирали на елементи от това време (археологически, етнически, изобразителни паметници) или от по-късни времена (митове, традиции, отпратки към исторически документи) учените предполагат многобройни хипотези, които често приличат повече на исторически романи. Като се взема за основа предложената от Курт Сетхе през 1930 г. таблица на додинастичен Египет, можем да схематизираме историята на додинастическия период, като се направи уговорката, че всяка теория е дотолкова спорна, че Кийс е успял да създаде таблица, напълно противоречаща на тази на Курт Сетхе. Първоначално родовете се събират в кланове, почитащи един и същ тотем — растително или животинско изображение на митичния предтеча — обединяването на агломерациите, където живеели клановете, представлява предшественик на онова, което ще се превърне по-късно в номи по време на историческия Египет. Чрез федерирането на номите в Делтата се образуват две държави — едната на изток, а другата на запад и Хор бил божеството на първата, която може би е имала за столица Бехдет (днес Даманхур, чието име съдържа староегипетското „град на Хор“), а номът на Озирис, божеството на втората, бил представен от столицата Бузирис; скоро тези две държави са се обединили в едно царство със столица първоначално Саис, а по-късно Бехдет. Някои автори отнасят появата на това първо царство в неолитa, но ако приемем съществуването му за факт, ще бъде трудно да се отнесе към по-късна епоха от стария додинастически период — именно в тази епоха се е породило родството между Хор и Озирис. По аналогичен начин на юг е образувана държава с амратска култура — столица Омбос на север от Луксор и Сет като божество. Царството от Делтата завладяло южното царство през средния додинастически период, като наложило на цял Египет герзейската си култура (виж Нагадски период). Бузирис станал столица на тази обединена държава, докато едно въстание в Юга го разединило. Делтата със своя бог Хор отново завладяла Юга, управляван от Сет, и именно откликът от тези войни можем да видим в легендата за Озирис.

Столица на новия обединен Египет бил Хелиополис, където бил почитан бога на слънцето Ре и може би тогава се е зародило схващането за Ра-Хорахти, за да може да приобщи общодържавният бог Хор към хелиополската система. Ножът от Гебел ел-Арак, на който е изобразена битката между мъже с бръснати глави и мъже с либийски плитки, които те побеждават, може би е запазила спомена за това второ завладяване — тези завоеватели с донякъде азиатски произход и установили се в Делтата от известно време, може би са образували царство в своя полза и са пренесли азиатските влияния, почувствали се в юга през тази епоха — тъй като азиатците са привърженици на култа към слънцето, може би именно те са избрали за столица Хелиополис, заради култа му към Ре. Някои автори отпращат появата на календарa към тази епоха. Отново едно избухнало на юг въстание предизвикало разцепването на обединеното царство на две самостоятелни царства.

Новата столица на Делтата става Пе — град на Хор, който се издигал срещу Деп (Буто) — град на богиня Уреус, а столица на южното царство станал Нехен, на мястото на днешния Ел-Каб; Нехен също е град на Хор и по този начин се вижда победителят на Сет — Хор като династично божество на две държави. Дотинитският период (или протодинастическият) е изпълнен с борби между двете царства, но този път югът е победител. Фараонът-скорпион, познат ни от една глава на скиптър, изглежда е стигнал с войските си до Мемфис и един от неговите наследници (или прекият му наследник) Нармер щял да обедини двете царства в една централизирана държава, представяща Египет от историческите епохи.