Средно царство

loading...

В условията на дълбока политическа, стопанска и социална криза, обхванала Египет по време на Първия преходен период, постепенно се зараждала тенденцията за ново политическо обединение. В тази епоха най-значителен център в северната част на страната станал разположеният южно от Мемфис Хераклеопол (на египетски Нен-Несут), главен град на XX горноегипетски ном. Независимите владетели на Хераклеопол не признавали властта на Мемфиските царе и провъзгласили себе си за фараони (IX и X династия на Манетон). Още основателят на IX хераклеополска династия Хети (или Ахтой) I повел в средата на XXII в. пр. н. е. активна борба с номадите -нашественици и независимите египетски номарси, като тази политика се запазила и при неговите наследници, които постепенно подчинили на властта си по-голямата част на Делтата и северните райони на Горен Египет.

Но хераклеополските царе не успели да обединят под властта си целия Египет. На юг се издигнал друг обединителен център-Тива (на египетски Уасет), владетелите на която, подчинили на властта си съседните горноегипетски номи и също се провъзгласили за фараони (XI династия). След дълги и ожесточени борби между двете царства, около 2040 г. пр. н. е. тиванския цар Ментухотеп II успял да разгроми Хераклеопол, присъединил севера и поставил началото на Средното царство-нов период на политическо единство и централизация, на стопански и културен разцвет, продължил около 250 години (XX-XVII в. пр. н. е.). През това време управлението било в ръцете на фараоните от XI и XII династия.

Новото политическо обединение на Египет позволило да бъде възстановена и усъвършенствана единната иригационна система в долината на Нил и по този начин да се стабилизира селското стопанство, като основа на икономиката на страната. Значително било развитието на занаятите-каменоделство, металургия и металообработване, дърводелство, тъкачество и много други. В тази епоха била окончателно усвоена и въведена в масовата практика технологията на бронза; замяната на каменните и медните оръдия на труда с по-твърди и качествени оръдия от бронз подтикнало общото развитие на производителните сили. Усвоено било и производството на стъкло. Голяма развитие получила и търговията както вътре в страната, така и далече извън нейните предели. Египет търгувала с Нубия, Либия, Синай, Крит, Източното Средиземноморие (Финикия, Палестина, Сирия), Месопотамия и Пунт (Екваториална Африка).

Номовата аристокрация запазва значителна част от своите привилегии, от политическото си и стопанско могъщество. Често предавали властта си по наследство, образувайки местни династии.

Много често в документите от това време се споменават робите. Те се третират като част от имуществото, могат да се купуват и продават. Основният източник на роби били грабителските военни походи в съседните страни. Това са робите-военнопленници или баку. Има и друг вид роби-трудовото население в царското стопанство, в големите храмови комплекси и в именията на различни частни лица, наричани "цаски роби" или хему нисут. Те не можели да бъдат купувани и продавани; имали свое лично стопанство, дом, семейство и известни права. Всички те били трайно обвързани с упражняването на определена професия-били земеделци, скотовъдци, градинари, рибари, слуги, готвачи, певци, музиканти и т.н. Има и свободни и независими от царското стопанство хора, наричани неджес ("нищожни", "малки") -дребни земеделци, скотовъдци, рибари, занаятчии, търговци и др. От масата на свободните производители постепенно започнала да се издига една забогатяла върхушка от хора с незнатен произхад, наричани "силни неджеси". За да им се противопоставят, фараоните от XI и XII династия им давали висши постове в административният апарат-по този начин тази нова привилигирована прослойка стават лично зодължени на фараона и са готови да подкрепят властта му.

Опора на централната власт била и мощната царска армия. Особено активна била военната политика на могъщите фараони от XII династия, при продължителното управление на които (около 1991-1786 г. пр. н. е.) Средното царство изживяло своя най-голям икономически, политически и културен разцвет. Основателят на династията Аменемхет I водил редица агресивни войни в Палестина, Либия и Нубия, като завоевателната външна политика достигнала своя апогей през XIX в. пр. н. е., когато Сенусерт III присъединил към Египет Нубия.

Фараоните от XII династия никога не успели да постигнат такава степен на власт, каквато имали деспотите от Старото царство. Те трябвало да се съобразяват с номовата аристокрация, с влиятелното жречество, с неспокойните народни маси.

През XVII в. пр. н. е. Египет отново се разпаднал, първоначално на две части (XIII династия в Тива и XIV династия в Ксоис в Долен Египет), и постепенно навлязъл в т. нар. Втори преходен период. Причините за това са както вътрешната нестабилност и династическите борби, така и нашествието на хиксосите. Те били номадски племена, завладели по-голямата част от Делтата и района на Мемфис и в продължение на около 150 години периодически подлагали на грабеж останалите египетски земи (XV и XVI "хиксоски" династии).

Към средата на III хил.пр.н.е. централизираната власт на фараона значително отслабнала и преминала в ръцете на наместниците му. Социалните движения от началото на II хил.пр.н.е. се отразило на изкуството. Издигнало се значението на личността и тя предявила правото си на съществуване.
Културата на Средното царство била спряна от появата на хексотите (около 1800 г.пр.н.е.) и от продължителния период на борби, в които Египет излязъл победител, но загубил много от елементите на стария строй.

Строителството на монументални сгради и съоръжения почти спряло. Причина за това била преди всичко липсата на онези огромни материални средства, с които разполагали фараоните от Старото царство. По-дълбоката причина обаче, се крие в неспособността на тази епоха на сътресения и неустойчивост да създаде величествени образи.

За най-древната егепетска религия нямаме сведения. Първата вест ни дават най-ранните запазени надписи в Египет. В тази епоха намираме само следи от древната тотемистична религия (според нея човешката общност произхожда от някое животно или растение, които почитала и смятала за покровител на племето): нейните богове, които олицетворявали природните явления, приемали образ на животно. За основа на египетските представи вероятно до голяма степен е послужило плодоносното прииждане на Нил.

Покрай всеобщата почит към слънцето и плодородието в земеделските общества друга основна идея в тези религии е задгробният живот на душата на мъртвите. Според тях умрелият продължава своя живот в подземния свят. Фараонът и велможите се свързват с боговете, слугите продължават да слугуват на господарите си, като трудът им там бил по-плодоносен от земния. На тази вяра дължим импозантната маса от паметници. Огромните гробници и пирамиди на почитаните като богове царе и фараони са запазили художествени, тъканни и предметни спомени във връзка с погребалните обреди в чест на умрелите. Душата на умрелите Ка и човекоглавата птица Ба след съответните приготовления и обреди достига в подземното царство на мъртвите в Аменти, където Озирис властвува и произнася своята присъда над душите. До мъртвеца в гроба поставяли и текст с религиозно съдържание; сбора от тези текстове наричаме Книга на мъртвите.

В градовете силната организация на жречеството, която заемала важно място и в държавния механизъм, издигнала огромни храмове. Почти всеки град и подчиненият му район си създали и оформили свой собствен култ. Жречеството на най-големите религиозни центрове (според гръцките наименования Хермуполис, Хелиополис, Мемфис, Карнак, Тива, Хиераконполис, Бусирис, Летополис и др.) се стремялода разпространи колкото се може повече предаваните от поколение на поколение митове и обреди на своя бог покровител. Боговете и митовете са били познати в Египет в редица варианти и съответно на историческите и обществените условия често променяли своя облик и значение.

Успоредно с укрепването на властта на фараона и с оформянето на единна централна власт общите характерни черти на разните култове изпъквали все повече и в апогея на царската власт слънцето станало държавен бог. И при това Ра (Ре), богът-слънце от Хелиопол и Хермупол. Ра властвувал над истински божествен съвет. В този съвет в Хермупол влизали осем, а в Хелиопол - девет богове. Членовете на божественото тяло били: слънцето Ра, въздухът Су, космосът Тефнут, земята Геб, небето Нут, плодородието Озирис и съпругата на Озирис-Изида, злината, опустошението, неплодородието Сет и съпругата на Сет-Нефтис. Покрай тях по-главна роля играли Хор-небето със слънчево и лунно око, както и съзидателният Пта, но трябва да отбележим, че освен тези главни богове в религиозните култове играли роля безброй местни богове. Фактически във всеки град се запазили и старите богове и жречеството се стараело да ги нагоди в системата на наложените отвън богове.