Първи преходен период на Египет

loading...

Първият преходен период е съвременен термин, използван за размирните преходни години между Старото и Средното царство. Той обикновено включва времето от Седма до Единадесета династия, макар някои съвременни историци да поставят Единадесета династия в Средното царство. През Първия преходен период съществуват пет ясно определени, но и застъпващи се етапи.

Първият етап е известен с разпадането на страната в края на царуването на Шеста династия и с последвалия упадък на централизираното управление (Седма и Осма династия), когато поредица от мимолетни владетели продължават да държат властта в Мемфис.

През втория етап рухването на монархията в Мемфис на свой ред води до период на хаос и анархия, когато между провинциалните управители (номарси) избухва гражданска война. Настава период на глад, болести, бедност, а паметници и гробници са ограбвани и разрушавани от мародери. Тези съсипващи условия влияят върху физическата и духовната сила на страната и вероятно именно тяхното въздействие върху населението като цяло и върху отделния индивид е описано в сбирката от текстове, познати като песимистична литература. Вътрешната политическа и социална разруха се е изостряла и от бедуините, населяващи земите около североизточната граница на Египет.

През третия етап управителите на Хиераклеополис се очертават като нова поредица владетели, контролиращи Среден Египет между Мемфис и Тива (Девета и Десета династия). Ахтой (Хети) е номархът, повел хората си към победа и установил новата столица на страната в Хераклеополис. Военните действия и анархията временно се прекратяват и настъпва период на относителен мир, през който местните владетели в другите центрове съумяват да си построят хубави гробници в Бени Хасан, Ахмим и ел-Берша. Друг род обаче - Ментухотеп, скоро се опитва да заграби властта. Oт южния град Тива мъжете от този род постепенно разпростират влиянието си на север, където влизат в конфликт с хераклеополците. Това е отразено в надпис в гробницата на мъж, наречен Ахтой, намираща се в Асиут. Допълнителна информация за този период откриваме в текст, известен като "Поучения за цар Мерикаре", в който възрастният владетел (вероятно някой от Ахтоите на Девета или Десета династия) се обръща към своя син и наследник. Той е издържан в духа на Поученията, съчинявани през Старото царство, но има друга тема и цел и представлява трактат върху царстването, в който мъдрите съвети на стария цар се довеждат до знанието на Мерикаре. Разглеждан от историците като истински исторически текст, той вероятно е съчинен не от Ахтой, а по време на управлението на самия Мерикаре с цел да даде гласност на политиката му.

"Въздай справедливост и ще пребъдеш на земята;
Утеши тъгуващия, не потискай вдовицата,
Не гони мъжа от бащинията му,
Не намалявай притежанията на благородниците.
Пази се от погрешни наказания,
Не убивай, от това нямаш полза.
Наказвай с бой и арести,
Тогава ще управляваш добре..."

През петия етап родът Ментухотеп успява да установи пълен контрол над страната и да възкачи на престола Единадесетата династия, като така възстановява политическия и социалния ред. Най-великият владетел от рода е Ментухотеп Небхепетре, победил Хераклеополските владетели и сложил край на гражданската война и анархията. Той омиротворява цялата страна и създава условия на стабилност, така че управителите на провинции, макар и все още външно запазващи независимостта си, са му дължали преданост, което не им е попречило да се възползват от мира, за да си строят гробници в собствените си области. Същият владетел определя Тива за столица на Египет и подпомага възраждането на архитектурата и изкуствата. Мемфис вече не е притегателен център за най-добрите занаятчии и майстори и един нов, по-енергичен стил в изкуството, известен като "тивански", заменя класическия мемфиски стил на Старото царство. Неговата сила и оригиналност намират израз в стенните релефи и статуи, създадени в Тива през този период.

Най-известната постройка от времето на Единадесетата династия е погребалният паметник, който Ментухотеп Небхепетре издига за себе си в Дейр ел-Бахри, Тива. Но през целия Първи преходен период номарсите, извоювали независимостта си през края на Старото царство, продължават да бъдат погребвани близо до своите градове в гробници, издълбани в скали по крайбрежието на реката. Тези гробници, украсени със стенописи и оборудвани с погребални предмети, изработени от местни занаятчии и майстори показват наличието на провинциално изкуство, което се различава по стил както от мемфиското, така и от тиванското. През Първия преходен период се наблюдава и известна децентрализация на политическите институции, които се преместват от Мемфис, като или се установяват на местно равнище в провинциите, или се съсредоточават в Тива. Но въпреки своята енергия и волята си за обновление Единадесетата династия внезапно слиза от сцената след смъртта на последния й цар, вероятно убит от своя везир Аменемхе, който заграбва престола и става цар Аменемхет I, основател на Дванадесета династия.