Паметници

loading...

Древноегипетското изкуство се заражда в Древен Египет през IV хилядолетие пр. Хр., достига разцвет през III и II хилядолетие пр. Хр. Свързва се с религиозния мироглед и с култа към задгробния свят. Архитектурата е монументална, статична, с опростени геометрични форми. Основен строителен материал е камъкът; характерни за Старото царство са пирамидите (Гиза) и мастабите, за Средното царство - скалните гробници, терасовидните композиции с портици (Дейр ел Бахари), за Новото царство - храмовете с огромни размери (в Луксор и Карнак), пилоните и обелиските, египетската колона с капител със стилизирани растителни форми (лотос, папирус). Основни черти на скулптурата са фронталността и тържествената монументалност - каменни сфинксове, статуя на писар, бюстове на Аменхотеп IV, портрет на царица Нефертити; релефи с изображения на ловни и бойни сцени - стела на фараона Нармер и др.; многоцветните живописни композиции и произведения на приложните изкуства в гробниците - съкровищата на Тутанхамун, фаюмски портрети, украса на папируси и пергаменти.

На 25 км на юг от столицата на съвременен Египет – Кайро, преди 6 хил.г. е основана столицата на Древния Египет – Мемфис. Освен, че се превръща в главен административен център на обединения в края на IV-то хил. пр.н.е. Египет, той е важен културен и религиозен център. За това свидетелствува разцвета на културата и изкуството в нач. на III-то хил. пр.н.е., чиито многобройни произведения са запазени и до днес. Най-внушителни са архитектурните паметници от това време.

Вярата в задгробния живот на древните египтяни и тяхната представа, че човек продължава и там да води живот подобен на земния си, лежи в основата на така старателното им подготвяне за отвъдното. Колкото чаовек е по-високо в служебната иерархия, толкова по-големи са приготовленията му за задгробния живот. Естествено е на владетелите да се отделя специално внимание. За фараоните са строени огромни гробници – мастаби и особено внушителните пирамиди – едно от седемте чудеса на света.

Първата древноегипетска пирамида е построена по идея на бележития архитект Имхотеп за фараона Джосер от III-та династия. Първоначално, Имхотеп решава да издигне мастаба с квадратна основа. При нейното разширяване се получават две пресечени пирамиди, които неудовлетворяват гениалния строител и той нарежда да се издигнат още три постепенно намаляващи размерит си пресечени пирамиди и по този начин се създава стъпаловидната пирамида на Джосер – висока 60 м, разположена на изкуствена тераса с размери 550/278 м и височина 10 м. Така се ражда една от великите архитектурни идеи за строителството на пирамидите.

Своята световна известност египетските пирамиди дължат на внушитлните размери на комплекса от трите пирамиди в Гиза. Те са издигнати за фараоните от IV-та династия – Хуфу, известен от древногръцките автори като Хеопс, Хафра (Хефрен) и Менкаура (Микерин). Най-стара е Хеопсовата пирамида, строена около 2 800 г. пр.н.е. Нейните размери са най-внушителни – дължина на основата 233 м и височина 146,6 м. За построяването на пирамидата са използвани 2,3 млн. каменни блока с тегло от 2,5 до 30 тона. Според Херодот, пирамидата и пътя водещ към нея са строени около 30 г. от над 100 хил. строители.

Погребалната камера се намира в средата на пирамидата, до която се достига по коридор започващ от херметически затворен вход в северната стена. Камерата и галерията пред нея са от гранит, а останалата част от пирамидата е изградена от пясъчник. Недалече от Хеопсовата пирамида се намира заупокойният храм на фараона. При археологически разкопки там са открити 30-метрови лодки, те са предназначени да превозят фараона до задгробното царство.

Втората по големина пирамида е на фараона Хефрен. Тя е висока 143 м и има основа 215 м. До нея се намира прочутият сфинкс – лъв с лице на човек, символ на силата и могъществото на фараона. Размерите му за скулптурна фигура са внушителни – височина 20 м и дължина – 57 м.
Третата пирамида е на Микерин, един от последните представители на IV-та династия. По това време Египет е изтущен от войни и строежите на неговите предходници и за това неговата пирамида е последна и строена в по-скромни размери – височина 60 м.

В края на ХIХ век се създава Египетският музей. В резултат на големите археологически разкопки провеждани през втората половина на ХIХ век са разкрити многобройни паметници. За тяхното съхраняване и експониране се изгражда световно известният музей в Кайро. Негов основател е големият френски археолог Огюст Мариет, който посвещава целият си живот на изследването на Древния Египет. Негов приемник е Гастон Масперо, известен със стремежа си за запазване на археологическите паметници на мястото на тяхното откриване и борещ се против контрабандното изнасяне на старините.
Най-древните паметници в музея са от додинастическия период (V-IV хил. пр.н.е.) и от времето на първите две династии (нач. на III хил.). Сред експонатите са каменни оръдия на труда, глинени съдове направени без грънчарско колело, вази и чаши украсени с бели и червени цветове, костени изделия и др.

Най-старото египетско писмо от края на IV хил. е открито на плочата носеща името на фараона Нармер. На 60-сантиметровия камък е изсечен релеф изобразяващ победата на Южен над Северен Египет и фараона обединител – Нармер, чието име е изписано с иероглифи на фона на дворец. От времето на първите династии са статуите на фараоните Хасехем, Джосер, Хефрен. Образец за скулптурата в Старото царство са статуите на фараона Рахотеп и неговата съпруга Неферт, седящи на тронове. От този период са и многобройни релефи и стенописи.

Изкуството на Средното царство (кр. III хил. – нач. на II хил. пр.н.е.) е представено в музея с многобройни паметници. Към началото на това царство се отнася статуята на фараона Ментухотеп I. Един от най-известните паметници от това време е сфинкса от Таниса с изобразено лице на фараона Аменемхет III.

Най-богата е колекцията с произведения на изкуството от Новото царство. Достигайки върха на своето могъщество, Древният Египет създава прекрасни образци във всички сфери на изкуството. От това време са световно известните паметници свързани с управлението на фараони като Хатшепсут, Тутмос I, II и III-ти, Аменхотеп II и реформатора Аменхотеп IV -Ехнатон, както и Тутанкамон.

Властната Хатшепсут издига в своя прослава огромния храм в скалите на Дейр ал-Бахри. Двеста портретни статуи на фараонката украсяват храма, но те са унищожени от нейният приемник Тутмос III. Сега в Египетския музей на втория етаж редом са експонирани статуите на политическите врагове от преди хиляди години. Тутмос III е представен от сфинкс с негово лице, статуи от алабастър и базалт.

В началото на ХIV в. пр.н.е. фараонът Аменхотеп IV – Ехнатон, напуска Тива и основава своя столица на източния бряг на р.Нил – Ахетатон. Неговата борба със стремящите се към власт жреци остава неуспешна и след неговата смърт всичко се връща в традиционното русло. Многобройните паметници останали от това време, свидетелстват за стремежа към лиризъм и реализъм в изкуството при управлението на фараона реформатор.
Един от най-характерните паметници за тази епоха е статуята на Ехнатон от храма в Карнак. Фараонът е изобразен слаб, с тесни рамене и вдлъбнат гръден кош. Лицето му е слабо, с голям нос и издадена долна устна, а изразът е тъжен. Владетелските атрибути “тежат” в слабите ръце на фараона. На друга статуя в същия храм виждаме подобен образ на реформатора. В музея е експонирана малка статуя на Ехнатон целуващ малката си дъщеря – сюжет не срещан до този период в Древен Египет. Владетелят винаги е изобразяван властен, смел, красив и физически няколкократно превъзхождащ заобикалящите го.

Запазена е и релефна стела на която е изобразено семейството на Ехнатон. Фараонът и неговата съпруга Нефертити, седят на ниски столчета един срещу друг. Голямата дъщеря е застанала в нозете на баща си, а двете й по-малки сестри са в скута на майка си. Древният художник е подчертал любовта и нежността свързващи членовете на владетелското семейство.

Най-привлекателни за посетителите на Египетския музей, естествено са съкровищата от гробницата на Тутанкамон. Сензационното открите е дело на дългогодишните усилия на лорд Карнарвън и Хауърд Картър. През ноември 1922 г. те постигат откритието за което са мечтали всички археолози след Шлиман. Осем саркофага поставени един в друг, последният от които от чисто злато, предпазват мумията на младия фараон. Лицето му е покрито със златна маска копираща точно портретните черти на владетеля. Всички саркофази, без алабастровия са пренесени и експонирани заедно с другите предмети от гробницата на Тутанкамон в осем зали на Египетския музей. Всеки посетител занемява пред красотата и изяществото на тези погребални предмети – мебели, съдове, ювелирни изделия, оръжия, колесници, модели на кораби и мн. др. Тези произведения на приложното изкуство показват съвършената техника на египетските майстори, както и високият художествен стандарт на тази древна цивилизация.
 
Като се има предвид, че фараона Тутанкамон е починал на 18 години и неговото управление не е посочено от древните хронисти с нещо много забележително, можем само да си представим с какви почести и с какви богатства са изпращани могъщите владетели на Древен Египет. За съжаление, техните гробници и пирамиди са разграбвани още в древността и по една щастлива случайност до нас е достигнало едно “скромно” погребение на млад и непостигнал безмерна слава владетел.

Паметниците от гробницата на Тутанкамон дават пълна представа за постиженията на древноегипетското изкуство и художествените занаяти през Новото царство. За тяхното развитие през Късният период (ХI-IV в. пр.н.е.) можем да съдим от богатата колекция експонирана в Египетския музей. В резултат на успешни археологически разкопки в делтата на р.Нил през 30-те години на ХХ век, френският археолог Пиер Монте открива некропол на фараони от ХХI и ХХII династия. В шест гробници се намират златни и сребърни саркофази, портретни маски, съдове, украшения и мн. др. Тези съкровища са експонирани в две зали в северното крило на музея.

Със завладяването на Древен Египет от Александър Македонски през 332 г. пр.н.е. започва елинистическия период в изкуството, а от 30-те години пр.н.е. се установя римското господство и неговото изкуство и в тези земи. Най-широко известни от този период са т.н. фаюймски портрети. Това са погребални маски направени от глина и пясък, покрити с гипс и изрисувани. Те са характерни за първите три века от новата ера. В тях си дават среща изразните средства на традиционните египетски скулптури и римските портрети. Реалистичните образи показват, че те са рисувани от натура, за което свидетелстват и индивидуалните черти на всеки портрет. В Египетския музей са експонирани в няколко витрини портрети от некрополите открити в Рубехт и Хавар от Фаюмския оазис.

Елинистическото и римско изкуство е представено в Египетския музей с огромни колекции заемащи няколко експозиционни зали. Показани са стели, релефи, статуи и статуетки, изделия от бронз, стъкло, украшения, саркофази, погребални маски и мн. др.

Грегориантският египетски музей е създаден през 1839 г. В десет зали са разположени оригинални паметници разкриващи богата култура и изкуство на Древния Египет. Три огромни саркофага изработени от черен базалт представят погребалните обичаи от VI в.пр.н.е. Сред многобройните статуи на богове и фараони се открояват със своите художествени качества: “Глава на фараона на Ментухотеп” – ХI династия, (ХХI в.пр.н.е.), колосалната статуя на майката на фараона Рамзес II (ХIХ династия). Сред експонираните мумии има от ХХII династия – Х в.пр.н.е. до времето на Птоломеите – IV в.пр.н.е. От римското господство в Египет е представена богата скулптурна колекция от II-III в., както и много предмети свързани с култа за мумифициране на хора и животни открити във вилата на император Адриан в Тиволи. В една цяла зала са експонирани безброй скарабеи – свещените египетски бръмбари поставяни във всяка древноегипетска гробница.

Египетският портрет коренно изменил характера си. Спокойния и уравновесен израз отстъпва място на състояние на душевна напрегнатост. Виждаме дълбоко хлътнали очи, ясно изразена повяхнала кожа на бузите, тънки извити устни. Всичко това прави лицата от средното царство по-съсредоточени, по-вглъбени в себе си, отколкото лицата от Старото царство с техния приветлив и открит поглед.

Това впечатление се постига с нови пластични средства. Формите на главата от Старото царство са ясно очертани и изградени, повърхността - гладко шлифована, лицето - енергично моделирано. Жизнеността на портрета от Средното царство се постига с по-свободно моделиране, със светлосенъчни контрасти и с почти живописни изразни средства. Но колкото и изразителни да са тези глави, в чисто пластично отношение те не могат да достигнат произведенията на Старото царство.

В много портрети от Средното царство в краищата на плътно стиснатите устни, в бръчките на бузите, в силно изпъкналите скули се таи нещо жестоко.
По-широко отколкото в Старото царство се развива релефа. Тук всекидневния живот на древните египтяни се описва още по-подробно и изчерпателно, отколкото в гробниците на Старото царство.

Фигурите се разолагат понякога в няколко плана, фризовият принцип е заменен от цялостната група, макар че и тук се запазват ритмично повтарящите се линии. Но тези успехи били постигнати за сметка на стиловата чистота, характерна за Старото царство.

В Средното царство била много разпространена една разновидност на малката пластика, в която постигнали най-пълно освобождаване от принципите на монументалната скулптура. Изпълнени обикновено от дърво, тези статуетки били предназначени да напомнят в гробниците на умрелите техния предишен живот. Те са прелестни и изящни като играчки. Приличат на оцветени модели, които възпроизвеждат в миниатюра цялата обстановка и дори заобикалящия фигурата пейзаж. Те са пълна противоположност на монументалната и дори на малката битова пластика от Старото царство. В тях е отразено силно влечение към реализма, отхвърлена е стилизацията, но те са и почти извън границите на изкуството - в тях няма нито ритмическо разчленяване на композицията, нито творческо обработване на материала.

Пренасяйки върху плоскост триизмерни предмети, египтяните съчетавали вида на предмета отгоре с изгледа му отстрани. Когато искали да изобразят предмети, поставени един зад друг, те ги поставяли в пояси. В други случаи избягвали перспективния ракурс и предпочитали профилното изображение, което по-лесно се вмества в плоскостта. Те избирали такава гледна точка, откъдето могли да представят предмета с най-характерните му очертания. Той изобразявал действителността твърде различно. Може би това е свързано с различното предназначение на техните изображения. Най- важното е пълнотата, а не красотата. Задачата на художника е да представи всичко колкото е възможно по-ясно и по-трайно. Те рисуват природата не такава, каквато им се е видяла от някой случаен ъгъл - рисуват по памет според строги правила, изискващи всичко, което влиза в картината да бъде дадено съвършено ясно и обозримо.
Този принцип се отразява и върху човешката фигура. Главата е изобразена в профил, но окото е поставено фронтално. Гръдният кош и раменете се виждат най-добре отпред, защото тогава личи ясно как ръцете се съчленяват с трупа. Но движещите се ръце и крака се виждат най-добре в профил. Освен това те трудно си представят едното стъпало гледано отвън. Предпочитат ясното му очертание от вътрешната страна - от големия пръст до глезена. Двата крака са дадени от вътрешната страна и човека изглежда сякаш е с два леви крака. Египетското изкуство се съобразява не с онова, което художникът вижда в даден момент, а с това, което знае за него.

С особена обич се изобразява живота на животните. Но като се опитвал да предаде всичко видяно, художникът не искал да се освободи от съществуващите открай време стилови похвати. Битовите фигури и дори дивите зверове се подреждат в дълга редица.

По всяка вероятност египетският портрет води началото си от форма на погребалното изкуство. Изображението на мъртвия, заместващо неговото тяло, трябва да послужи като убежище - подслон за душата му, осигурявайки му по такъв начин вечен живот. От епохата на Средното царство (2260-1570 г.пр.н.е.) египтяните започват да разширяват употребата на портрета и да поставят статуи-портрети в храмовете или като култови дарове. Преобладаващо е идеализираното стандартно изображение. В своята история на гръцката живопис, в 35-а книга на неговата "Естествена история", Плиний Старши посочва данни за ранната поява на портрета в гръцкото изкуство. Разцветът на портретното изкуство, започнал през IV в.пр.н.е., продължава през цялата елинистична епоха.