Везири в Древен Египет

Титлата везир (тжати) се появява чак при Снофру (Четвърта династия) и е била носена за пръв път от Нефермаат. Въпреки това длъжността води началото си от по-ранна епоха и е изпълнявана при Джосер от Имхотеп, наричан в по-късните текстове тжати.

Везирът е началник на държавните длъжности в Египет, както и на централната администрация - воля на фараона, негови очи и уши - и правомощията му са огромни.

Като министър на вътрешните дела той приема докладите на номарсите, контролира разпределението на земите, администрацията на занаятчийските гилдии, ръководи полицията (виж Отряди на реда), свиква войската. Пратениците му (упут) разнасят заповедите му, правят разследвания от негово име, пътуват в дълбоката провинция, за да контролират пряко администрацията.

Като министър на правосъдието той председателства Върховния съд и различни чиновнически съвети (виж Държавни служители в Древен Египет).

Като шеф на финансите, приема всеки ден отчета на пазителя на печата за управлението на хазната, а е натоварен и със събирането на налозите.

Отговорностите му са огромни, протоколът му е обширен и разнообразен и за този пост се изисквал писар, който да бъде "най-учен между учените".

При Старото царство везирът е бил избиран между синовете или внуците на фараона, а през тиванската епоха това е някой чиновник, блестящо изкачил се по йерархичната стълбица и отличил се между другите с големите си качества.

При Новото царство често има по двама везири - един за Делтата и един за Горен Египет.

От многобройните гробници на везирите от Новото царство научаваме колко влиятелни и богати са били всъщност те. Денят на везиpа, описан в надписите на гробницата на Рехмара, везир на Тутмос III, започвал с посещение при владетеля, по време на което везирът се осведомявал за здравето на господаря си и му докладвал за състоянието на нещата в царството. Това показва до каква степен бремето му е било обсебващо и трудно за достойно изпълнение. То било символизирано от изображението на Маат, което везирът носел върху дългата дреха, характерна за положението и поста му.