Египет през периода на старото царство

loading...

РАЗВИТИЕ НА ДЪРЖАВАТА

Периодът на Старото царство, който обхваща царуването на фараоните от III—VI династия (около 2700—2400 г. преди Хр.), е време, когато в Египет се образува първата централизирана силна робовладелска държава, време на пръв значителен разцвет на икономиката, културата и военнополитическата мощ на Египет. Стремейки се към завземане на плячка, главно добитък и роби, и към завоюване на територии, богати на руда, египетските царе започват да проникват в Синайския полуостров и в Северна Нубия.

Обединяването на делтата и долината в единна държава дава възможност да се разшири и усъвършенства напоителната система, основата на земеделието. Държавната власт възлага контрола над напоителните работи на отделни чиновници. Аристократът Нехебу с гордост пише, че по заповед на царя по предварително разработен план той е прокопал канали в Северен и Южен Египет.

Селскостопанските оръдия запазват в общи черти примитивния си характер, макар че може да се отбележи известен прогрес. Например те продължават да копаят земята с мотика, но все повече се разпространява примитивният плуг, архаичният сърп с кремъчни зъбци се заменя от метален, появява се и ново оръдие — греблото. Аклиматизират се различни видове житни растения. В надписите от Старото царство се споменават като отделни видове горноегипетски и долноегипетски ечемик. Все повече се развиват градинарството и овощарството. Разпространяват се лозарството и ленопроизводството.
Наред с все по-разширяващото се земеделие запазват стопанското си значение риболовът и ловът. В пустините, съседни на долината, и в блатистите заливи египтяните ловят различни животни и птици, а в Нил — големи количества риба. Сцени от лов и ловене на риба са прекрасно изобразени по стените на гробниците от това време. Скотовъдството, което губи самостоятелното си значение и се приспособява към нуждите на земеделското стопанство, придобива по-организиран характер. Ограничените площи орна земя в долината принуждават населението да използва за посев всички свободни участъци; добитък отглеждат само при крайна необходимост. Само в делтата, където има много свободни земи, скотовъдството придобива сравнително по-голямо значение, за което говори обоготворяването на бика в четири дома на Долен Египет. Стадата са един от главните видове богатство. По време на; войни със съседни племена царете откарват огромно количество добитък. Фараонът от V Династия Сахура докарва от Либия в Египет голям брой едър рогат добитък, магарета, кози и овце. По стените на гробниците на големи чиновници са изобразени принадлежащите им стада и в надписите гордо се посочва "точният" брой на главете добитък.

Наред със скотовъдството известно стопанско значение има и птицевъдството, отглеждането на домашни гъски и патици. Чиновникът Птахотеп например казва в надпис върху стената на своята гробница, че е притежавал много гъски, патици, лебеди и гълъби. Големи скотовъдни и птицевъдни стопанства има също в царските имения и към храмовете. В храма на цар Неуеера по време на някой празници се принасят в жертва до 1000 гъски. Пак там е запазено изображение — сцена на вадене на мед, което говори за наличие на пчеларство.

Ако се съди от изображенията но стените на гробниците, значително се развиват занаятите, особено обработката на дърво, камък, метал, глина, папирус, кожи. За изработване на мебели, кораби и ковчези се употребяват както местни видове дърво (още не са изсечени всички гори) — сикомора, ракитовица, акация, палма, така и внасяни отвън — бор (от Сирия) и черно дърво, което се доставя от Нубия и по-далечните южни страни. С течение на времето използваните инструменти значително се усложняват и усъвършенстват. Каменните оръдия се заменят с метални. Дървото секат с брадва, разрязват с пила с една дръжка, одялват с тесла или с малка брадвичка, отвори пробиват с длето, повърхността на дървото полират с полировъчен камък. В специални работилници се правят лъкове и стрели, за което се използват цял комплект инструменти. Отделните парчета дърво, дъските и частите на предметите се съединяват едно с друго, като се вкарват шипове в жлебове и се използват дървени гвоздеи и втулки. Дървото се цени много, затова често правят големи дъски от отделни парчета дърво, които съединяват едно с друго.

Голямо значение има корабостроенето. В надпис на велможата Уна се описва строеж на товарен кораб от "акациево дърво с дължина 60 лакътя, ширина 30 лакътя, който бе построен за 17 дни". В същия надпис се казва, че акациево дърво се докарва от Нубия. За строежа на големи товарни кораби от различни дървесни породи се съобщава дори в държавния летопис. При разкопките край пирамидата на цар Хуфу са намерени интересни образци на големи лодки, направени от кедър, сикомора и други видове дърво.

Особено значение има обработката на камък, която се развива много и достига до голямо техническо съвършенство. За добив и обработка на камък използват различни оръдия: дървено чукче, кирка, резец, свредел, тесла, каменен чук, пила. Повърхността на каменните предмети полират с твърди полировъчни камъни и с кварцов пясък. Ярка представа за техниката на обработка на камък дават съдовете, изработени от твърд камък с поразително съвършенство. Превъзходни са и тънко изработените релефни изображения и йероглифни надписи, гравирани по стените на гробниците. Високо майсторство достигат каменоделците, особено при строеж на пирамиди и храмове. Те грижливо одялват големите каменни блокове, а плочите за външна облицовка, за която понякога се използва гранит, дори едва ли не полират. При постройка на сграда си служат с ъгломер и отвес. Един от най-древните малки каменни храмове е построен в епохата на III династия край царската пирамида в Медум. Оттогава каменната архитектура се разпространява широко из цялата страна. За строежа на големи гробници и храмове използват големи каменни плочи. Например в постройката до входа в заупокойния храм на фараона Хафра (IV династия) камъните на дължина стигат до 5,45 м и тежат до 42 т. Огромната пирамида на Хуфу се издига на височина 146 м. Тя е изградена от около 2500 каменни плочи, като всяка плоча тежи около 2,5 т. Покриват пирамидите с великолепна каменна облицовка. Каменните плочи са нареждани една до друга с поразителна точност.

През периода на Старото царство особена важност придобива металургията. Металните оръдия, на първо място медните, все повече изтласкват каменните; мед доставят от Източната пустиня или от синайските рудници. Наред с коването е известна и техниката на леенето. Още в гробниците на IV династия, например в гробницата на царица Хетеп-Херес, са намерени медни оръдия. Метеоритното желязо е известно още от предшестващия период, но го използват рядко. В религиозните текстове от пирамидите на V—VI династия се казва, че небесният свод и тронът на слънчевия бог са направени от желязо. Може би метеоритното желязо е било считано за ценен метал, на който се приписва особена магическа сила.
До голям разцвет достига бижутерното изкуство. Правят изящни предмети и украшения от злато, сребро и естествена сплав на злато и сребро (електрум). В споменатата гробница на царица Хетеп-Херес са намерени масивни сребърни гривни, украсени с най-фин инкрустации от малахит, лазурит и пефрит.

Развитието на производителните сили, специализацията в селското стопанство и в занаятите водят до появата на излишъци, които се разменят на пазара. Процесът на размяната на стоки — пише К. Маркс — не се появява първоначално в недрата на самораслите общини, а там, където те свършват, на техните граници, в малкото допирни точки, които те имат в други общини. Тук започва разменната търговия и оттук тя прониква във вътрешността па общината, върху която действа разлагащо. Ето защо отделните потребителни стойности, които стават стоки в разменната търговия между отделните общини, като роби, добитък, метали, образуват най-често първите пари вътре в самата община." По стените на египетските гробници има изображение, за това, как на пазара се разменят най-разнообразни продукти: зърно, хляб, зеленчуци, плодове, масло, риба и занаятчийски изделия, украшения, огледала, обувки. Кратките надписи съдържат откъси от разговори между купувачи и продавачи" или обръщение към майстора. Очевидно селяните разменят продукти от селското стопанство за изделия на занаятчиите. Стоков еквивалент на стойността са зърното или кюлчетата метал, най-често мед. Може би вече са започнали да се появяват и тегловни метални пари във вид на кюлчета. В надписите са запазени само отделни споменавания за това, че се разменят роби и дори сгради. Може би за такива сделки е необходимо съставяне на определени документи. Един такъв документ, който фиксира размяна на дом за няколко предмета на обща стойност 10 кюлчета метал, е запазен в надпис от Гизе. Очевидно такива разменни сделки се извършват в специално учреждение пред свидетели, имената на които се записват в отделен документ.

Археологическите находки и надписите говорят за разширяване на търговските връзки между Египет и съседните страни. В летописа се съобщава за големи търговски експедиции, пращани в страни отвъд морето за ценни иглолистни дървета, за докарване от страната Пунт на смола за миро, дъски и електрум. Разкопките в Бибъл (Сирия) разкриват парчета от съдове с имената на царете Хуфу и Менкаура и алабастров съд с името на фараона Унис. Очевидно Бибъл (на египетски Кебен) е един от центровете на египетската търговия в Сирия. Египетските фараони наричат себе си "владетели на Бибъл" и богове на ливанската страна.

Фараоните от V династия вече пращат в Сирия големи търговски експедиции. По стените на храма на фараона Сахура са изобразени сцени от подготовка на морска експедиция към Азия за докарване на различни стоки и роби. Тук виждаме жители на Азия — мъже и жени. В надписи се споменава за докарване от Азия на някои стоки, например маслиново масло. Египтяните докарват различни стоки от съседните области на Северна Африка, по-точно от Либия — специално масло за намазване и разтриване.

Заедно с египетските стоки в Сирия навлизат елементи и характерни черти на египетската култура, например йероглифната писменост. В Бибъл са намерени различни предмети и между тях печат с египетски йероглифни надписи. Върху един барелеф от Бибъл е изобразен фараонът от VI династия Пиопи, който принася жертва на бог и богиня. Пак там в надпис се цитира титлата на фараона — "обичан от богиня Хатхор, владетелка на Бибъл". Очевидно в Сирия започва да навлиза култът към египетската богиня Хатхор. В легенда за смъртта на бог Озирис, датирана от времето на Старото царство, се разказва, че ковчежето с тялото на убития Озирис е изхвърлено от морска вълна точно на брега на Бибъл.

Основна стопанска и обществена единица в Старото царство си остава селската община. В надписите често се споменава за "селища" (ниут), крито очевидно са най-древните административно-стопански подразделения и се подчиняват на царските чиновници или на царя като на върховен собственик на цялата земя. Възможно е с тази думата да се означават териториалните, селските общини. По стените на гробниците често се изобразяват "представители" на тези "селища", които носят на мъртвия продуктите на своята страна, водят добитък, носят в ръце или в мрежи домашни птици и риба.

Съществуват и специални общинни съвети, които са органи на съдебната, стопанската и административната власт по места. Те регистрират актовете за продажба, контролират състоянието на напоителната мрежа и изпълняват някои съдебни функции. През епохата на образуване на най-древно класово общество в общинните съвета влизат заможните представители на общината, конто постепенно се превръщат в чиновници па централизирания държавен апарат. Думите, с които се означават тези общинни съвети — "джаджат" и "кенбет", се пишат с йероглифи, които нагледно изобразяват кръгче и ъгъл. Тези картинни знаци за дълго запазват отгласа от онези древни времена, когато длъжностните лица от общината при решаване на общинните работи сядат в почетния ъгъл на дома или просто в кръг. Общинните съвети - "кенбет", се занимават с гражданското съдопроизводство и разглеждането на дела, свързани със семейното право, по-точно със спорове за наследство. В разрешаването на тези дела участват като допълнителни съдебни заседатели роднини както на ищеца, така и на обвиняемия. От това може да се направи извод, че общинните съвети водят началото си от времето, когато древната семейна община постепенно отстъпва пред селската община.

За голямото значение на патриархалното семейство говори обичаят на еднонаследие, който дава на най-големия син право върху цялото наследство, а това спомага за съсредоточаване на имуществото на семейството в едни ръце и засилва имущественото разслояване вътре в големите патриархални семейства. В надписи най-големият син нарича себе си "наследник на своя баща" и "стопанин на цялото имущество". Съвсем естествено е, че в патриархалните семейства често възникват спорове за наследството. Обичайното право и съдът защищават правата на най-големия син, кръвнородствен и законен наследник — това ясно личи от един запазен съдебен протокол от времето на VI династия, в който е фиксирано разглеждането на дело за наследство. За имуществено неравенство вътре в патриархалното семейство говори и едно запазено писмо, в което вдовица моли покойния си мъж да защити интересите на своя син, законен наследник, от необоснованите претенции на чужд човек. Така обичайното право, поддържайки принципа на еднонаследието, спомага за максималното съсредоточаване на имуществото в ръцете на главата на патриархалното семейство. В недрата на това семейство се създават социално-нкономнчески предпоставки за възникване на най-древните форми на робството.

Развитието на техниката и ръстът на производството водят до разделение на труда и във връзка с това става не само изгодно, но понякога дори необходимо да се търси допълнителна работна сила. Членовете на едно голямо и богато патриархално семейство, в което вече съществуват елементи на господство и подчинение не могат да се справят сами с нарасналите нужди на стопанството. "Развилото се стихийно разделение на труда вътре в земеделското семейство допускало при известна степен на благосъстояние да бъдат включени една или повече чужди работни сили.'" Тази допълнителна сила дават главно войните. Военнопленниците, които по-рано "просто убивали", сега "добили известна стойност и затова започнали да ги оставят живи и да използват техния труд. По такъв начин насилието, вместо да господства над стопанското положение, напротив, било принудено да му служи. Изнамерело било робството." В египетски надписи от времето на Старото царство, като например в автобиографии на велможи, се споменава за роби, които понякога като имущество се изброяват наред с добитъка.

III И IV ДИНАСТИЯ

Развитието на робовладелското стопанство, търговията и грабителските войни довеждат до по-рязко имуществено разслояване. Различните богатства, земя, добитък, роби и плячка, заграбена по време на търговските експедиции и военни походи, се разпределят все по-неравномерно сред населението. Най-големи богатства се натрупват в ръцете на царя и робовладелската аристокрация, която забогатява още повече благодарение на царските дарения. В биографиите на велможи често се казва, че царят е дарил велможата със земи. Така например чиновникът Мечен (III династия) съобщава, че царят го е дарил със земи, по-точно с лозя в Северната и Южната страна. Изображенията върху стените на гробниците ярко обрисуват икономическото значение па робовладелската аристокрация. В тях виждаме собственика на гробницата, велможа, който заема важни постове към двореца или в местното управление. Обикновено той оглежда владенията си, наблюдава селскостопанските работи и контролира принадлежащите му занаятчийски работилници.
Знатните и суетни богаташи не само се стремят да изобразят върху стените на гробниците принадлежащите им имения и зависимите от тях хора, но и нещо повече — искат да увековечат целия си живот, като наивно вярват, че изображенията и надписите могат магически да пренесат в задгробния живот всичките им земни владения и богатства. В някои гробници са запазени и статистически данни, например цифри, които сочат количеството добитък. Така в гробницата на началника на жреците. Хафраанх (IV династия) са изобразени принадлежащите му стада и пак там е посочено, че той е имал 1055 глави едър рогат добитък, 3029 глави дребен рогат добитък и 760 магарета. В други гробници са запазени сцени, в които се изобразяват лов, птицевъдство, риболов, корабостроене и занаятчийски работилници, собственост на аристократи.

Основната маса трудово население са свободните земеделци, включени в древните селски общини, вътре в които социалното разслояване се задълбочава. С развитието на икономиката количеството роби все повече се увеличава. Робите и бедните трябва да работят на всички участъци на напоителната мрежа, която е под контрола на. държавната власт; с тежък труд на роби и бедняци се издигат огромните съоръжения от общодържавно значение, водохранилища, канали и бентове, храмове и царски гробници, които с размерите си трябва да внушат на народа мисълта за непоклатимостта на класовия строй и могъществото на царската власт, осветена от религията и жречеството. Роби се трудят в големите царски и храмови имения, а също и в именията на знатни робовладелци и богати чиновници.

Ръстът на робовладелското стопанство н във връзка с това нуждата от чуждестранни суровини и от увеличаване броя на робите водят до разширяване на външната търговия, а също и на военната експанзия. По дирите на търговските експедиции египетските фараони пращат свои войски, за да укрепят със силата на оръжието господството си в съседните страни. Тези военни походи винаги имат за цел заграбване на плячка, добитък и роби. Постепенно се уточняват и главните насоки на завоевателната политика. Първият фараон от III династия Джосер води войни по североизточните и южните граници на Египет. Край древните медни находища на Синапсния полуостров са запазени барелефи, които разказват за победите на Джосер над местните племена. Ако съседно на надписа, експедиционният отряд се командва от "началника на воините от царската експедиция, началника на пустинната област Нетанх". Експедицията има за цел да завоюва района на медните рудници. В по-късно предание се съобщава, че Джосер подарява на храма на бог Хнум в Елефантина участък земя над I праг в онази част на Нубия, която вече е завоювана от египтяните.

Също такава енергична военна политика води и фараонът Снофру. Неговите победи в района на медните рудници на Синайския полуостров са увековечени в барелефни изображения върху скалите на Вади-Магхара. Царят, даден в поза на победител, е наречен в надписа "покорител на чуждите страни". Окончателното завоюване на областта на медните рудници на Синайския полуостров има за Египет толкова голямо значение, че споменът за това събитие се запазва в течение на хилядолетия. По-късно Снофру се счита за завоевател на цялата тази област и за основател на тукашните медни рудници.

Снофру осъществява военни походи и на юг. За тези походи се споменава в летописа върху Палермския камък, като се съобщава, за опустошаване на страната на нубийците и за докарване на 7000 пленници и 200 000 глави рогат добитък. За утвърждаване на завоеванията си Снофру, както се казва в летописа, "построил стена на Южната и на Северната страна (наречена "Домовете на Снофру")". Възможно е тези "стени" да са крупни отбранителни съоръжения за защита на южните и северните граници на Египет. Укрепването на североизточната граница трябва да осигури господство над търговските пътища, които водят от делтата през Палестина и Финикия към Сирия. Войните за затвърдяване на египетското владичество на Синайския, полуостров продължават и по-късно. Върху скалите край. Вади-Магхара е запазен барелеф, на който е изобразена победата на фараона Хуфу над местното племе "иунтиу".

По време на походите към Синай и в Нубия. фараоните, заграбват и докарват в Египет голям брой пленници, които в надписите, се наричат "живи пленници". Изброяването, на "живите пленници" наред с добитъка показва, че тук става дума за роби.

Като завоюват съседни области, египетските фараони се стремят и към вътрешно заздравяване на държавата. Външен израз, на силата на централизираната държава са пирамидите, построени от фараоните от III—IV династия. Стотици хиляди души в течение на много време по заповед на фараона му строят огромна гробница. Грандиозната пирамида нагледно трябва да покаже на народа каква голяма власт се намира в ръцете на монарха. Фактически именно през тази епоха се оформя деспотията, базираща се на неограничената власт на фараона.

Египетските строители не стигат отведнъж до своеобразната пирамидална форма иа царската гробница. Първата гробница от такъв тип, построена от Джосер в Сакара, се състои сякаш от шест етажа, които се издигат терасовидно едни над друг. Тази "стъпаловидиа" пирамида, висока 60 м, е едно от най-древните каменни съоръжения от монументален тип. Разкопките, направени около нея, разкриват тук сложен архитектурен комплекс. Цялата група сгради се състои от царската пирамида и малък храм, колонадата на голям храм, посветен на царските юбилеи, гробниците и малките параклиси на царските дъщери. Великолепни са изящните колони, конто по форма приличат на сноп тънки стъбла. Традицията е запазила името на строителя на тези здания, известния майстор Имхотеп, когото по-късно считат за покровител па писарите, писмеността и знанието и превръщат легендарния му образ в божество на лекуването.

От времето на Снофру са две големи царски гробници: една в Медум и една в Дахшур, където в чест на фараона се извършва заупокоен култ. Медумската пирамида, е строена във формата на седемстъпално съоръжение, над което по-късно е надстроен осми етаж. След това на гробницата се придава вид на пирамида, майсторски съградена около ядро, образувано от естествена скала. В долната й част е скрито погребалното помещение, в което се намира мумията на царя. Гробницата в Дахшур е построена във формата на геометрически правилна пирамида. Висока 99 м, с долепен до нея заупокоен храм, с каменна ограда и настлани пътища, тя представлява величествено зрелище.

Най-грандиозна от всички царски пирамиди е пирамидата на Хуфу, която и до днес се издига гордо над пустинния ландшафт в Гиза редом с гигантския сфинкс, издялан от монолитна скала. В древността височината на пирамидата е стигала до 146 м, дължината на всяка страна от основата е била 230 м, площта на основата — 52 900 м2. Гръцкият историк Херодот съобщава, че пирамидата на Хуфу (на гръцки Хеопс) е строена 20 години, Сложният план на разполагане на трите вътрешни помещения потвърждава предположението, че тази пирамида е строена много дълго време и че планът на строежа е няколкократно променян. Разкопките, правени около тази пирамида през последните години, разкриват релефи и надписи от заупокойния храм на Хуфу и от пътя за процесии, а освен това и многобройни гробници на чиновници и жреци. Пирамидата на фараона Хафра, също разположена в Гиза, е с 8 м по-ниска от пирамидата на Хуфу, но е много по-добре запазена. Част от оцелялата облицовка дава представа за високата техника на каменоделската работа. Третата пирамида в Гиза, построена от фараона Менкаура, е висока само 66 м. Очевидно материалните ресурси и реалната власт на царете от IV династия започват да западат. И трите пирамиди в Гиза са заобиколени от голям брой гробници на царски роднини, велможи и големи чиновници. Този "град на мъртвите" е грижливо проучен от археолозите и дава ясна представа за историята, материалната култура и изкуството на това време.

V-VI ДИНАСТИЯ

Гръцките историци Херодот и Диодор съобщават късното предание за това, как фараоните от IV династия са потискали народа и са го заставяли да строи огромните царски гробници-пирамиди. Диодор разказва дори, че народът въстанал и изхвърлил телата на тези царе от техните пирамиди. В египетска приказка, датирана от XVIII в. пр. Хр., се казва, че първите трима фараони от V династия са вълшебно родени от брак на жена на жрец със самия бог на слънцето Ра и като негови потомци са получили неоспоримо право на престола. Възможно е в тези късни сказания да се запазва споменът за тежката експлоатация, на която е подлаган народът през епохата на строежа на големите пирамиди. Жреците на бог Ра са могли да използват избухнало народно въстание, за да възкачат на царския трон свое протеже, което за награда на жреците обявява култа към бог Ра за държавна религия.

Вече по-късно се създава легендата, която обосновава правата на фараоните от новата V династия на престола. Както тази легенда, така и надписите показват, че още по времето на IV династия се засилва култът към бог Ра, който при царете от V династия става върховен бог на целия Египет. В имената на царете от IV—V династия се включва името на бог Ра. Тези царе имат нова титла "син на Ра" (т. е. "син на слънцето"), която отсега нататък става една от главните титли на фараона. За особено засилване на култа към Ра при царете от V династия говорят развалините на великолепните храмове, построени недалеч от столицата на Египет от онова време - Мемфис.

Завоевателната политика на Египет от периода на V династия все повече се разширява. Фараоните считат, че са призвани да властват не само над египтяни, но и над либийци, нубийци, над народите от Азия. Започват да изобразяват царя във вид на сфинкс, т. е. лъв с човешка глава, стъпил с лапи върху чуждоземните врагове на Египет. Фараонът Сахура продължава военната политика на своите предшественици. Във Вади-Магхара са запазени негов релеф и надпис, в който фараонът е наречен "покорител на чуждите страни, победител на всички чужди страни в Менту". Освен това Сахура води голяма война с либийците. На релефи в неговия надгробен храм са изобразени заловени в плен либийски вождове, многобройни пленници и стада бикове, кози, овни и магарета. Виждаме тук и богинята на историята, която "записва" броя на либийските пленници, а също и богинята на запада Аментит, която предава на фараона властта над либийските племена (техену).

В Палестина и Сирия египтяните се натъкват не само на номадски, но и на уседнали племена, които им оказват упорита съпротива. Върху стена в гробницата на Инти, номарх на Хераклеопол (край Фаюм), е изобразена обсада на азиатска крепост от египетски войски. При един от последните царе на V династия — Исеси, на Синайския полуостров се праща експедиция за малахит. Тази експедиция се съпровожда от военни отряди и кораби. По същото време е пратена и експедиция в хаматските каменоломни за камък. Последният фараон от V династия — Унис, се стреми да заздрави египетската власт на южните граници на страната. В района на първия праг е намерен надпис, в който фараонът е наречен "владетел на страните". Възможно е Унис да е предприемал военни походи в Палестина или в съседните области на Сирия. По време на неотдавнашни разкопки край неговата пирамида са открити релефи, които изобразяват боеве с бедуини, лодки с пленени азиатци, плячка от камък и злато и изтощени гладуващи египтяни. Тези изображения ярко характеризират грабителската военна политика на Египет, която е тежко бреме върху гърба на трудовите маси.

Фараоните от VI династия продължават военната политика. Пиопи I води войни в Синайския полуостров, където е запазено изображение на сцена на неговия триумф и победен надпис. Освен това той навлиза в Нубия чак до втория праг. Северна Нубия е вече напълно покорена от египтяните, така че фараонът Меренра има възможност лично да пристигне тук и да приеме изявата на покорство от вождовете на местните племена маджаи, вават и иертет. Големи военни и търговски експедиции в района на Нубия предприема управникът на Елефантина и началник на юга Хирхуф. Ако се съди по неговия надпис, той изследва различните не особено известни пътища към Нубия, докарва оттам многобройни стоки и усмирява непокорните нубийски племена. Военни походи в Нубия се предприемат и при Пиопи II. За тях съобщава в своя надпис "началникът на чуждоземните страни" Пепинахт, който прави два похода в Нубия. Резултат от тези походи е опустошаването на страните Вават и Иертет, заграбването на пленници и добитък.

Особено подробно се описва голям военен поход към Азия в надписа на велможата Уна, живял при фараоните от VI династия. Този поход се замисля против номадските племена от пустинния Синайски полуостров или от съседните му райони, които образно наричат "хериуша", което значи "стоящи на пясъка". В надписа се казва, че египетската войска побеждава и египтяните навлизат чак до плодородните области на Палестина, и освен това, че са заловени много пленници. Пак тук се описва една все още твърде примитивна организация на военното дело, събиране из цялата страна на военно опълчение, описва се грабителският характер на войната с цел да бъде опустошена вражеската страна, да се разрушат крепостите й, да се унищожат смокинените дървета и лозята, а също и залавянето на пленници, които биват превръщани в роби. "Войната, която се водела по-рано само за да се отмъсти за нападение или да се разшири станалата недостатъчна територия, сега се води заради самия грабеж — става постоянно занятие. Не напразно стърчат страхотните каменни стени около новите укрепени градове: в техните ровове зее гробът на родовия строй, а техните кули се издигат вече до самата цивилизация."

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ

Военнограбителската политика спомага за обогатяването и закрепването на робовладелската аристокрация, което още повече изостря социалните противоречия. При тези условия, за да се даде възможност на робовладелците безнаказано да експлоатират бедните и робите, окончателно се оформя държавна власт във вид на своеобразна древноизточна деспотия. Нейни отличителни белези са централизацията на управлението, използването на аристократическо чиновничество и засилването на авторитета на фараона с помощта на религиозната идеология за обоготворяване на царя и неговите деяния в защита на интересите на господстващата класа робовладелци. Автобиографиите на велможите и чиновниците са изпълнени със съобщения за това, колко щедро е дарявал фараонът своите приближени. Аристократите, например Пташепсес и Уна, пишат, че са били възпитавани в царския дворец, че царят им е давал за жени своите дъщери и е градил за тях великолепни гробници. Висшите чиновници разказват как са стигнали до големи длъжности при двора и са се ползвали с милостта на царя. През тази епоха се оформят най-древните органи на властта: ведомството за обществени работи, най-древният съд, финансово-данъчното и военното ведомство.

Чрез управителите на области и чиновниците държавната власт се грижи за нормалното функциониране на напоителната мрежа, така необходима за развитието на селското стопанство. В документите се говори за дейността на данъчното ведомство. Още от първите династии в цялата страна периодично се провежда изчисляване на земята, хората, добитъка и златото като основни единици за облагане. На основата на тези данни се определят данъците, които се събират от населението и се внасят в хазната на царя от данъчни чиновници и ковчежници.

Заедно с финансово-данъчното ведомство се оформя и съдът. Запазените по места древни общинни съдилища все повече биват измествани от представители на царската юрисдикция, царските съдии, чиято длъжност най-често се свързва с длъжността на местния управител, номарха, който съответно с това положение носи титлата "жрец на богинята на истината". В столицата се намира висшата съдебна инстанция, наречена "шестте велики дома". Висшата съдебна власт принадлежи на върховния съдия, който едновременно заема и длъжността на висш сановник и помощник на царя при управляване на цялата страна. Обикновеното наказание за престъпниците е телесното: просто бият виновните с тояги. Голяма гордост е за египтянина да има възможност да каже за себе си, че никога не са го били в присъствие на някакво длъжностно лице.

Съществуват вече и някои форми на съдопроизводство. Възможно е освен нормите на обичайното право да са започнали постепенно да се появяват юридически кодекси. Носител на висшата юрисдикция се счита фараонът, който в извънредни случаи назначава специални съдии измежду най-доверените лица за разследване на тайни дела, свързани с престъпления от държавно значение, например със заговори, насочени против царя. В надписа на Уна например се разказва как царят назначава Уна да разследва дело, което се случваа "в царския харем относно великата съпруга на царя Имтес в пълна тайна".

По надписите от това време можем да оформим представата си за организацията и дейността на специалното военно ведомство. Очевидно вече съществува армия, съставяна от новобранци (неферу). Воините минават през специално обучение и стават ядро на военните сили на Египет. Запазени са названията на военните длъжности и титлите на военните командири, начело на които се намира "началникът на войската". Този велможа, който командва всички въоръжени сили на страната, най-често е член на царското семейство, като например царския син Рахотеп (III династия) или царския син Мериб (IV династия). Централизацията на държавното управление води до обединяване на висшите граждански и военни длъжности в ръцете на аристократите, приближените на царя. Така например Хаем-Тенент (V династия) заема длъжностите "началник на всички заповеди на царя", началник на воините, началник на двата военни флота големи кораби и началник на военното обучение. Главнокомандващите се включват във висшите държавни съвети, което осигурява контакт между военната и гражданската власт. През периода на засилване военната политика при V династия велможите, които възглавяват армията и военното ведомство, се подчиняват непосредствено на царя и стават независими от гражданското управление. Военното ведомство, наричано "дом на оръжието", отговаря за въоръжението на армията и за цялата военностопанска част. Длъжността "началник на дома на оръжието" заемат представители на висшата аристокрация, понякога дори царски синове, като например Каен-Нисут, син на фараона Снофру. Но не бива да се преувеличава организираността на военното дело и на армията, която все още запазва характера на примитивно военно опълчение, където военните длъжности се заемат не от професионалисти, а от обикновени чиновници.

Начело на цялото бюрократическо управление на държавата стои върховен чиновник, помощник на царя в управлението на страната, който обединява в свое лице висшата административна, военна и съдебна власт. Този висок пост, особено при фараоните от IV династия, заема обикновено синът на царя, което спомага за засилването на централизираната деспотия.

ИДЕОЛОГИЯ НА ОБОГОТВОРЯВАНЕ НА ЦАРЯ

През тази епоха се оформя деспотия, базираща се на неограничената власт на царя. Тази деспотия се укрепва и се обосновава от цяла система религиозни вярвания, в основата на които е учението за божествеността на царя. Приживе почитат фараона като земен бог, а след смъртта му го погребват като небесен бог, наместник и наследник на великите богове, в грандиозна каменна гробница.

Обоготворяването и култът към царя се характеризират особено ярко в "Текстове на пирамидите", намерени върху стените на погребални помещения в пирамидите на фараоните от V и VI династия. В тези надписи царят се изобразява като божество. "Ти стоиш, в, Пиопи — казва се в един надпис, — като бог в образа на Озирис на неговия престол." Появата на умрелия цар на небето сред боговете се изобразява като поява на нов бог.
Идеологията на обоготворяване на царската власт се прокарва организирано — с помощта на тържествени церемонии, обреди и празници. Край стъпаловидната пирамида на Джосер в Сакара е разкопан голям архитектурен комплекс, съставен от големи и малки храмове, в които се отбелязва заупокойният култ в чест на умрелия и обоготворен цар. Но и приживе царят се изобразява като бог. Единствен царят може да изпълнява най-важните религиозни обреди в храмовете, например обреда на поднасяне на бога на различни дарове. В легендите се разказва за вълшебното раждане на царя от брак на бога на слънцето и простосмъртна жена. Така възниква най-древният прототип на мита за непорочното зачатие, като царят се изобразява в ролята на пряк наследник и син на бога. Наричат царя "велик бог" и "благ бог". Постепенно се създава идеализираният образ на могъщия и прекрасен цар, поставен под закрилата на боговете, което намира отражение в изкуството. Понякога изобразяват царя във вид на свръхестествено същество — гигантски лъв с човешка глава (сфинкс).

РАЗПАДАНЕ НА ЕГИПЕТ НА НОМИ

Епохата на Старото царство се сменя с време на упадък на Египет. Забележимо се засилва местната робовладелска аристокрация, която се затвърдява в отделните области (номи). Номарсите съсредоточават в свои ръце управляването на цялата област те се разпореждат с местните финанси, начело са на съда и на жречеството, командуват и войските на нома. Постепенно те се освобождават от опеката на царската власт, което води до децентрализация в управлението на страната. Номарсите от времето на VI династия строят гробниците си вече не под закрилата на царската пирамида, както преди, а в своите области, където са управлявали, заемали са високи длъжности и са натрупали големи богатства. Докато по-рано ги назначава царят, сега те започват вече да се чувстват пълноправни стопани на своите области и си дават тържествената титла "велик владетел". Най-голяма независимост проявяват номарсите на юг, във връзка с което за постоянен контрол над тях в края на V династия се учредява длъжността "началник на Юга", която между другото заема големият велможа на име Уна.

Процесът на отслабването на центъра и засилването на местната аристокрация води до разпадането на Египет на отделни области — онези древни номи, от които някога е създавана единната египетска държава. Местните управници датират надписите си вече не по годините на властващия в момента цар, а по годините на своята власт. Те организират в областите собствена войска. Засилването на аристокрацията се отразява и в религиозните вярвания. Номарсйте си присвояват "правото" на задгробно блаженство, което прилича на "правото" на обоготворения цар на вечен живот. Затвърдявайки се постепенно все повече в своите области, те се превръщат в наследствена аристокрация. В своите автобиографии те се изобразяват като благодетелни и идеални владетели. Аристократът Нехебу например пише за себе си: "Аз винаги съм давал дреха, хляб и пиво на бедняка и на гладния. Аз съм бил обичан от всички хора." Подчертавайки своите наследствени права върху длъжността управител на ном, сиутският номарх Тефиби не само нарича себе си "наследствен княз", но и съобщава, че неговият син още като дете "един лакът високо" приел неговия сан и че "чиновниците се намираха под негова власт". Като предават своите имения, длъжности и звания по наследство на децата си, номарсите се превръщат в нещо като малки царчета, които са здраво заседнали всеки в своята област.

Наред с местната аристокрация забогатяват и храмовете. Все повече расте едрото храмово стопанство, което получава от царя скрепени с дарствени грамоти привилегии. Тези грамоти или по-точно царски укази освобождават различните храмове и край пирамидни селища, за които отговарят жреците, от редица повинности. Например в един указ на цар Снофру "две селища на двете негови пирамиди се освобождават завинаги от всякаква работа за царя и от плащане на каквито и да било данъци на двореца". Жителите на тези селища се освобождават от задължението да издържат царски вестоносци. Царят забранява жителите от тези селища да се викат на принудителна работа по оран, жътва, за лов и в каменоломните; забранява се да се облагат с данък техните земи, добитък и дървета. Срещу всички тези привилегии жреците се задължават да изпълняват заупокоен култ в чест На фараона Снофру. Царят от V династия Нефериркара със специален указ освобождава от всякакви данъци и повинности храма Хентиаментиу в Абидос. А фараонът от VI династия Пиопи II учредява в храма Мина в Коптос култ в чест на своята статуя и жертвува за храма имение, като го освобождава от всички данъци в полза на царя.

Ако се съди по дарствените грамоти, които царете от VI династия дават на някои очевидно големи храмове, през този период представителите на местната робовладелска аристокрация, номарсите, установяват икономически контрол върху храмовите стопанства в границите на своя ном. Управителите на области застават начело на жречеството, фактически те управляват храмовото стопанство и затова дарствените грамоти, давани от царя за храмовете, са отправени именно до тях.

Отслабването на централната власт и разпадането на египетската държава в края на Старото царство са придружени от остра класова борба, споменът за която се запазва дълго време. Един велможа например пише, че е спасил своя град в дните на насилия и ужас. "Безредиците", които царят в страната, често се противопоставят на "реда", установен във връзка с възстановяването на единната държавна власт. Така например сиутският номарх Хети съобщава в своя надпис: "Всеки чиновник беше на своя пост: нямаше нито един, който да се сражава, нито един, който да пуска стрела. Не убиваха детето край майка му и обикновения човек край жена му. Нямаше злосторник... и никой, който да върши насилие спрямо дома му..., когато падаше нощ, спящият на пътя ме възхваляваше, защото беше като у дома си —. страхът пред моите воини беше негова защита."