Култът към слънцето и задгробния живот в Древен Египет

В пустинните райони, които обграждат долината на Нил от запад и от изток, в различни погребения, в гробници, издълбани в скалите, в развалини на селища е намерено голямо количество разнообразни паметници на материалната култура, произведения на изкуството, предмети на религиозния култ и освен това надписи. Стремежът на египтяните да запазят мумиите на умрелите, да ги снабдят с храна и жертвени дарове, да дълбаят по стените на храмовете описания на войни, на подвизи на царя и многобройни религиозни обреди, този стремеж до голяма степен е свързан с религиозните обреди, с култа към мъртвите, с вярата в задгробния живот и обожествяването на фараоните. Мисълта за вечност, за безсмъртие най-напред за знатния, а по-късно и за другите хора пронизва цялата египетска религия и история.

Египет се дели на две части: Горен Египет, тясна долина, и Долен Египет – широката делта на река Нил. На територията на Египет постепенно се образуват най-древните държави, които постоянно се борят помежду си за господство в страната. Начело на тези царства стоят царе, провъзгласени от жреците за богове. Борбата между двете царства е отразена в религиозния мит за борбата между боговете Хор и Сет, които се считат за покровители на Долен и Горен Египет. Победилия фараон присъединява към своите титли и титлите на победения. В битката, която повели била спечелена от Горен Египет. В обединените земи била построена новата столица – Мемфис.

Египтяните считат слънцето за страшна стихия на небесния огън, който цари в мъртвата пустиня, и същевременно – за начало на топлина и светлина, необходими за човешкия живот.По времето на старото царство култът към слънцето – се превръща в държавен култ на върховния бог на слънцето Ра. Името на този бог се включва като съставна част в имената на фараоните от ІV династия Хафра и Менкаура.Фараоните от V династия строят в чест на бог Ра великолепни храмове, в които се изпълнява специален слънчев култ.С образа на бога на слънцето Ра постепенно се слива образа на един от древните държавни богове на Египет – Хор, изобразяван или като сокол, или като слънчев диск с крила на птица.Най – високо развитие култът към слънцето достига при фараона Ехнатон, когато бога на слънчевия диск Атон бива обявен за единствен върховен държавен бог.

От времето на родовия строй култът към прародителите и свързаният с него погребален култ,спомагат за идеологическото заздравяване на властта и авторитета на родоначалника. Както другите народи, така и египтяните вярвали в задгробния живот. За тях това е  своеобразно продължение на земното съществуване. Стремежът да се запази вечен живот на умрелия се изразява преди всичко с погребването на тялото. То изкуствено се запазва за вечен живот с помощта на специална мумификация, която трае 70 дена. Като обоготворяват явленията и силите на природата, египтяните се опитват да свържат мисълта за вечността на винаги възраждащата се природа с представата за възкръсване и вечен живот за умрелия и обожествен прародител.През периода на Старото царство, древния бог на водата и растителността Озирис се превръща в централна фигура на погребалния култ. Превръщането на бог на вечния живот, в съдия на мъртвите и в цар на задгробния свят е фиксирано в древната легенда, за това как Озирис е убит от своя зъл брат Сет, след това възкръсва и накрая става цар на задгробния живот. Затова според учението на жреците човек може да получи вечен живот само тогава, когато над тялото му бъдат извършени обредите, които някога са били извършени над тялото на Озирис. Докато през периода на Старото царство били извършвани погребални ритуали само над богати чиновници и жреци, то през периода на Средното царство се появява средният слой от свободни хора, погребалния култ малко се видоизменя. Религиозните надписи, които "осигуряват" през по ранно време задгробен живот само за царете и аристократите, започват да се появяват по стените на скромни саркофази, принадлежащи на средно заможни хора.През епохата на Новото царство,жреците  пишат религиозните надписи вече върху папирусови свитъци и съставят "Книга на мъртвите". Царете на Старото и Средното Египетско царство/ 2686 – 1633 г. пр. н. е./ били погребвани в огромни каменни пирамиди. В Египет има повече от тридесет пирамиди, но най – известни са пирамидите в Гиза., където трима царе са погребани с техните царици. Първоначално пирамидите били покрити с блестящ варовик, който вече е изчезнал. Пирамидите на Гиза са едно от чудесата на света, хората които ги издигнали на били роби, а селяни, които работели за царя, докато прииждали водите на Нил, и получавали за труда си храна, масло и платно за дрехи. Вероятно смятали, че като помагат на царя да се приготви за смъртта, ще омилостивят боговете и ще бъдат възнаградени в отвъдния свят.

Но макар че религията играе такава голяма роля в живота на народа и изкуството постоянно се използва за укрепване на религиозните вярвания, все пак религията не може напълно да подтисне свободната човешка мисъл. Жизненият опит и острите социални противоречия неизбежно предизвикват съмнения в онази вечна и неизменна справедливост, за която говорят жреците.